Международната федерация по гребане (ФИСА) даде изключително висока оценка за организацията на Световното първенство по гребане за младежи до 23 години в Пловдив. Основна заслуга за това има председателят на организационния комитет Иван Попов, чийто екип вече натрупа опит след провеждането на трето голямо състезание след европейското за мъже и жени през 2011 г. и световното за юноши и девойки през 2012 г.

    - Господин Попов, Пловдив получи най-високата оценка от ФИСА за организацията на Световното първенство по гребане. Какво можехме да направим още по-добре?
    - Сравнявайки това първенство с предишното, което се проведе тук през 2012 година, плюсовете са много. Организацията беше много по-точна, екипите работеха в синхрон. Всички видяха отлично състезание, но не видяха организацията му - точно така трябва да бъде. Имахме проблеми, но никой от тях не стигна до участниците. Имахме стартове през 5 минути и имаше моменти, когато по трасето минават 3 гонки - едната финишира, другата стартира, третата е на 1000 метра. Това затрудни и телевизията. И в първите дни, когато са елиминациите, ще трябва в бъдеще да сменим подхода на излъчване. Надявам се за следващите две много големи първенства – световно за младежи до 23 години през 2017-а и световно за мъже и жени през 2018 година да построим втория гребен канал. Изграждането му може да започне през пролетта на 2016 година, а ще трябват около 12 месеца строително време за изпълнението. Може би ще успеем да вкараме в експлоатация поне водното трасе и мостовете над него за състезанието през 2017 година.
    Как оценявате синхрона между институциите, които организираха първенството?
    - Световното първенство по гребане показа нещо важно - резултатите са добри, когато администрациите работят в синхрон. Това е като в гребането. Какво като имаш няколко силни гребци в лодката, ако те не гребат в синхрон? Сега обаче синхронът между министерството на спорта, община Пловдив, Българската федерация по гребане и организационния комитет беше като на гребци от превъзходна четворка скул. Няма как да не благодарим на министъра на спорта Красен Кралев, че подкрепи финансово световното първенство, и то солидно. Няма как да не благодарим на кмета на Пловдив Иван Тотев, защото със средствата на общината бяха направени много съществени подобрения на гребната база. А той заряза отпуската си и дойде на откриването на първенството. Спонсорите ни видяха подкрепата на държавата и общината и добиха желание да заделят достатъчно средства за състезанията. Ние от организационния комитет оценяваме целият този голям принос на партньорите ни.
    - Защо имаме дисбаланс - гребен канал на световно ниво и гребци, които нямат световни постижения?
    - Да си спомним състезанието през 2012 година. България имаше 3 лодки. Една от тях беше осморка жени. Направихме я в последния момент, защото разбрахме, че ще пристигнат само 5 осморки. И така жените ни отидоха направо на финал. Сега лодките ни бяха три пъти повече. Но по качество на гребането сме много назад. Проблемите не са от тази година, само че на голямо състезание лъсват публично. Ще го кажа направо - съставите на българските лодки се направиха с много компромиси, защото сме домакини. Пренебрегна се основния принцип - има си норматив за влизане на световното първенство и който го покрие - гребе. Тук, който можа да си състави лодка, влезе и участва на световно първенство. Не ми е приятно да виждам нашите лодки последни.
    - Оттук нататък накъде ще тръгне българското гребане?
    - Предстои промяна в ръководството на Българската федерация по гребане. Ще се наложи да се вземат решения, които да водят към радикални промени. Първата крачка е да се създаде система за откриване на деца-таланти. Истината е, че паралелките в спортните училища трудно се попълват, а когато приемаш в спортното училище деца, които не са преминали тестове и не са подходящи за този спорт - няма резултати. Ясно е, че в големите градове децата са по-разглезени и по-трудно свикват с лишенията, които им налага големият спорт. Талантите трябва да се търсят в малките градчета и по селата. Втората крачка е да се създаде организация тези таланти да живеят в друга среда. Не можеш да ги оставиш да живеят в спортното училище, защото на втората година им е омръзнало. От всички 28 млади гребци, които участваха на това световно, само 5-6 са в спортни училища. Третата крачка е изграждането и обучението на нови треньори. Сега си отива една славна генерация специалисти, които работят дори след пенсионирането си. Те създадоха славните имена в българския спорт. Но не могат да работят безкрайно.
    - Ще има ли пари за промяна?
    - Моята идея е следната - в Пловдив да се създаде национален гребен център, който да ползва най-добрия гребен канал в България. Спортните клубове в страната, които са намерили талантливи деца, да ги запишат в спортното училище в Пловдив и да се създаде методическо звено от няколко треньора, които да са над клубните. Те да се занимават с израстването на тези ученици като гребци. За национални първенства тези деца ще представят клубовете си. Но също така ще са основата на националния отбор. Ще имат целенасочена целогодишна подготовка, която да ги изкара над общото ниво на гребния спорт у нас. За няколко години бихме могли да създадем поне 40-50 силни гребци - момичета и момчета.
    Ако с талантливите деца не се работи правилно, те най-вероятно ще се превърнат в посредствени състезатели. Защото много от треньорите в клубовете нямат методика, нямат опит. Но ако дадат своето „откритие” да се обучава в пловдивския център, това дете ще бъде тренирано по световни стандарти от по-добри треньори. А клубът получава един състезател, който му носи успехи и за който той не плаща пари от своя бюджет. Нека тези пари останат за другите му състезатели.
    - Кой би могъл да се финансира този национален гребен център?
    - Община Пловдив може да се ангажира с определена сума, ще се търсят и спонсори. Ако центърът бъде публично-частно партньорство, може да се кандидатства за финансиране от европейски проекти, за което ще търсим и подкрепата на спортното министерство. Все пак не става дума за милиони. Най-скъпото нещо в гребането са лодките и гребният канал, а тях ги има. Учениците могат да получават стипендия. Ако има 5-6 треньора, това са 5-6 хиляди лева на месец. Не са суми, които да са стряскащи. А ще създадат гребци, които да са в световния елит.