Христо Стоичков даде интервю по повод 50-годишния си юбилей, който е на 8 февруари. Камата говори в предаването "120 минути" по БТВ.

-50 години, това е много сериозен юбилей, вълнуваш ли се?
-Не. Знам откъме съм тръгнал, къде съм минал, знам къде съм бил и никога не съм правил нещо по-различно, освен да вървя по един начертан път.

-Най-доброто, което взе от първите 50?
-Мисля, че в тези години пътят не е бил толкова равен, колкото някои си мислят. Имал съм тежки моменти, осоено в първите години като футболист. Първите ми стъпки в Марица Пловдив, после в ЦСКА, в Барселона. Но на мен пътят ми е такъв, орисията ми е такава, да бъда някъде между сабята и огъня. Никога не съм се притеснявал или склонявал глава. В тези моменти характерът излиза на първо място. От друга страна трябва да имаш здраво семейство, приятели, защото много от тези, които се пишеха, че са мои приятели, съм ги забравил.

-Мислиш ли, че щеше да станеш Стоичков, ако имаше по-леко детство, някаква друга среда?
-Аз се горедея от там, откъдето съм тръгнал. Тръгнал съм от Ясно поле, минал съм през Пловдив, София, Харманли, Барселона, Япония, Америка, Саудитска Арабия и Италия. Защо трябва да забравяш?! Най-много ме е дразнело в годините, когато някой каже - аз направих това, аз - онова. Някога да сте чули да кажа подобно нещо?! Тежко е да го кажеш. Никога не съм пренебрегвал останалите ми колеги. Моите трофеи са благодарение на тях, благодарение на треньори, семейство.

-Марадона, Хаджи, Баджо - идват големи имена за юбилея.
-В нашия футбол след 90-те години не, че не е имало големи футболисти. И Краси Балъков, и Данчо Лечков, Емо Костадинов, и Наско Сираков, и Любо Пенев, са дали на този футбол нещо.

-На 20 май ги събираш всички в София. Може би са ти предложили да го направиш в Барселона този юбилей. Защо реши да е тук?
-Първият ми мач в националния отбор е на Васил Левски. Не че бях притеснен преди дебюта, защото аз знаех какво трябва да направя. Просто от бързината да изляза да загрявам, излязох с други гащета. Даже първия гол на Наско не сме го тренирали. Той само ми каза: "Дай ми я на главата и аз ще се оправям". Казах му: "Добре, аз ще ти я сложа на главата, а ти се оправяй". Днес сме свикнали да гледаме един млад футболист, ако сгреши, ние го мачкаме, няма го уважението на по-опитните към младите.

-Помниш ли първата среща с Марадона?
-Естествено. Първата ми среща беше в Севиля. Лично той покани майка ми и баща ми да бъдат гости на неговото семейство. Срещата не беше толкова вълнуваща за нас, а за майките и бащите ни.

-Налагало ли се е да си помагате извън терена, чисто по мъжки?
-Много пъти. Когато истинският приятел говори истината, другият може да го заболи. Когато той имаше най-големите проблеми в спорта, им казвах на другите около него, че те не искат той да се оправи, да е здрав, да бъде щастлив. Тях ги интересуваше да сложат вратовръзка и костюм, той да ги качи на самолета за поредната ваканция, това ги интересуваше. За мен много от тези хора, които бяха около него, когато сме двамата, аз не ги исках на масата. Аз съм радостен, че Диего във времето си даде сметка, че много от тези използвачи намериха мястото си в своя живот. При мен е малко по-различно, като зачертая един, го зачертавам за цял живот.

-Как си разпознавал хората, които са искали да ти бъдат приятели?
-Човек се познава по очите. Ако някой започне да ти се обажда често, ако започне да те кани на кафе и когато ти седнеш срещу него и погледът му играе... очите говорят много за един човек.

(В този момент Красимир Балъков казва няколко думи за Стоичков и припомня случката от първото полувреме срещу Германия на Световното през 1994 година. Тогава Ицо дава добър пас на Балъков, който обаче удря греда, а след това между двамата избухва скандал в съблекалнята)

-За мен е изключително приятно в такъв момент, на тези 50 години, да чуеш тези неща от Краси Балъков. Това е гордост. Аз не съм се съмнявал никога в неговите качества, в добротата на Краси. Това, че в някои моменти, особено за мача с Германия, сме имали пререкания. Беше важно Краси да вкара гол или Данчо. Не че толкова ме е хванало яд, но беше важен момент. Да не забравяме обаче и Златко Янков. Името му не се споменаваше, той остана черноработник, но никога не наруши дисциплината на терена. Няма как да го зачеркнем това. Не мога да бъда черноглед.

-За мача с Мексико наистина ли си имал шпионин в техния лагер?
-Винаги сме имали шпиони. Имах колеги приятели, бивши футболисти, които се занимаваха с журналистика. Те казваха кой кой къде ще играе от противника. Така стана първият гол след страхотен пас на Ивайло Йорданов. Помните къде бяха играчите на Мексико в средата на терена и къде бях аз на крилото.

-На мача с Германия дъщеря ти е имала рожден ден...
-Беше много лесно за този двубой. В отбора имахме един психолог, доктор на науките - казва се Йордан Лечков. Той е история, бе.

В този момент в предаването се включва Йордан Лечков. Изпитвахме голям респект всички от него. Гордост и признание, че съм играл с него. Много хора мислят, че той не е толкова добър човек, но наистина съм усетил едно голямо, добро, емоционално сърце. През далечната 1986 година бяхме в казармата. След наказанието беше доста напълнял. Бяхме в Стара Загора. Нека си припомни тази случка.

-Първите дни след наказанието (има предвид наказанието на ЦСКА и Левски след злополучния финал през 1985 година), особено, след като влязох в казармата, нямаше какво да се прави. Данчо си го спомням тогава, беше с буйна коса. Няма такава сила, която да ни принуди, да си развалим отношенията и приятелството. Ние в годините не сме си купували приятелството.

-Лесно ли е да бъдеш дъщеря на Христо Стоичков?
-И двете отраснаха в Испания. Михаела дойде с нас на две годинки, а Христина се роди там. Те тук нямаха познати, нямаха приятели, впоследствие се сприятелиха.

-Как ги възпитавахте да имат нормална преценка за живота?
-Живяха в друга среда, в която няма завист и злоба. Моята среда беше от хора, които бяха много по-възрастни от мен - Хосе Мария Мингея, Хуан Карлос. Днешната младеж им дай дискотеки, татуировки. Върнете се в моето поколение. Двама имаха обици от нашето поколение - малкият Киряков от Търново, и Наско. И двамата ги загубиха.

-Как приемаш приятелите на дъщерите ти?
-Той, ако дойде и не те поздрави на вратата, какво ще прави там?! Няма никакво уважение към хората, които са създали това дете. Когато ми представят някой, аз си правя преценка. Питам един, втори, трети - какъв е, какво мисли, с какво се занимава. Не е лесно да отваря вратата на някой, но ако я отворя и нагази лука, да си го изправя. Ти си дошъл и съм ти отворил вратата, от там нататък не е мое задължение. Да си прави сметка в това отношение. Едната е горе долу ясна, другата - почти. Завършват, дипломират се. Аз бих дал повече тази заслуга на Марияна. В годините ми на футболист имах много малко време за тях. На всеки два-три дни пътувах.

-Марияна през годините така и не стана медиен човек? Кажи нещо на нея?
-За мен Марияна остава човекът, който най-много се е грижил за нас. Човекът, който създаде семейство, направи така, че аз да остана концентриран и спокоен в моята професия. Аз винаги съм казвал, че Христо Стоичков е това, благодарение на Марияна. Моите трофеи са и нейни. Тя пишеше, ходеше на училище с децата, тя ги посрещаше. Марияна остана истинският ми приятел в живота.