Нашият приятел и колега Иво Атанасов спидели в своя профил във Фейсбук патилата си на магистрала Тракия в навечерието на новогодишните празници. Публикуваме материала му без редакторска намеса:

Хронология на една вменена виновност, породена от събитията на 30 и 31 декември 2016 г., когато хора стояха в снежен капан - кой на магистрала "Тракия", кой на Петолъчката, кой на къра между Карнобат и Айтос, кой - като мене - в Айтос:

Около 14:00 часа става верижна катастрофа на АМ "Тракия". Затварят я. Обаче аз научавам това и горещ съвет - за да не попадна в капан там - да мина през Сливен. Съветът ми го дава един бензинджия от ОМВ-то край село Хаджидимитрово малко след 17:30 часа. И преди да тръгна, и докато пътувам - нищо не чух от държавните институции - че аутобанът е затворен и се минава през обходен маршрут за Бургас.

Пътят между Петолъчката и Карнобат за времето, по което карах по него - между 18:00 - 18:30 часа, изобщо не беше почистен. Снегорини няма. Никакви. ОМВ-то там, както и заведенията наоколо - задръстени от коли и народ. Хората трескаво зареждаха гориво, защото предугаждаха, че работата няма да приключи с хепи енд.

В 18:00 или малко след това, ТИР се блъска в спрял снегорин на разклона за село Миролюбово по стария път за морето, преобръща се и запречва цялото платно (а то там е в три ленти). А защо този ТИР не е спрян преди това от полицията - неизвестно. Не ми е известно също и, защо по дяволите, щом има забрана за движение на камиони, а и вече се знае от отговорните институции, че магистралата е затворена и се минава по обходен път, този ТИР (то в последствие се оказа, че там има още много ТИР-ове - над 15!), не е отбит, докато се изнесе колоната от автомобили?

Между Картобат и Айтос видях първия снегорин. Греблото му беше вдигнато. На баира след Айтос (а за мен спускане) - 5 закъсали коли. Водачът на снегорина ме спира и ме моли да го пусна, че иначе нямало как да мине. Спрях, пропуснах го. И след това в сняг почти до коляно, едва не бутнат от бушуващия вятър, сам, оказах помощ на място на четири от петте закъсали автомобила. За петия - може би от срам, не знам - слезе младо момче от колата зад мен. Хората поеха по своя път, ние по нашия. Един водач благодари само...

В 19 часа вече бях блокиран на входа на село Съдиево. Катастрофата станала на 3-4 км. преди 1 час. Инфо - никакво. Сайтът на АПИ не пише нищо. А ние вече сме там, в капана, в самите му челюсти! По радиото - нищо. Разбрах аз, че на 30 декември не ще стигна крайната си точка от маршрута и се обадих да си ангажирам стая в бургаски хотел. Ангажирах си. Викам си: Абе до 23 часа все ще се измъкнем. Ебати оптимистът дето съм бил... Първото инфо, че пътят между Айтос и Бургас е затворен, дойде в 21:30 часа. След 3 часа и половина, от АПИ благоволиха да напишат нещо. През това време обаче, биллюк коли са слизали от магистралата и са поемали по стария друм... същите коли, които после бяха зарити от снега на пътя между Карнобат и Айтос, както и край Петолъчката. Е, дали тези хора, ако знаеха за пътната ситуация, щяха да минат тъдява? Едва ли са толкова тъпи. От полицията нищо не знаеха, от пожарната, която дойде да прибере семейства с малки деца, за да не са на пътя сред бушуващата зимна буря - също не знаеха нищо. Снегорините минаваха, връщаха се, минаваха, връщаха се - никаква информация! Нищо! А ти стоиш и чакаш... малко след полунощ се обадих в бургаския хотел, за да отменя резервацията си. Момчето на рецепцията се притесни: "Как така? Нима господинът ще спи на пътя? Какви са тези институции, щом оставят хората на пътя?". Яваш-яваш потеглих от Съдиево към Айтос. Блъснах се в две преспи на пътя - цяло чудо е, че успях да се измъкна! На един ЛУКойл - два рейса и над 30 коли. Хората уплашени. Питат ме как е нагоре. Казах им. Посърнаха. И се уплашиха още повече. Криво-ляво нагласих се на един паркинг пред един блок да нощувам. Навлечен с две якета, ушанка, увит в одеяло и с трето яке, метнато връз краката, с работеща кола, криво-ляво прекарах нощта. Вятърът едва не отнесе колата. В двора на гимназията по селско стопанство - от другата ми страна - той успя да прекърши три дебели бора.

Сутринта на 31 декември. Отново никой нищо не знае. Заредих догоре резервоара си - ето ти непредвидени разходи, които ми излязоха 75 кинта - яваш-яваш по затрупания и заледен път в Айтос, се дислоцирах към изхода на града. Наредих се четвърта кола в колоната. Минах през един магазин преди това, за да се запася с храна. Информация пак няма. Полиция, пожарна, Гражданска защита, АПИ - всички викат: Не знаем! А кой да знае кога ще се измъкнем от този капан, ако не вие бе, смотаняци? Вече към преди обед имахме някаква яснота - няма да се отвори пътят пред 15 часа. Ако и тогава не се отвори, ще спите пак тука, в Айтос. Много насърчително, няма що! Около обед настана някакво раздвижване - снегорини, верижни машини, военни камиони. Чу се: Господ в лицето на Б.Б. слязъл сред простолюдието! О, небеса! Чудо!... И в 13 часа около 40-50 коли ни строиха в редица. Тръгваме! Бавно и полечка, стигнахме Бургас. Преди това, в пряко включване по ТВ Европа си пожелах, щото дядо Мраз да ми донесе подарък: да стигна до Бургас! Е, донесе ми го... ама на мен пътят ми е до Варна. Потеглям из непочистените бургаски булеварди. На Сарафово ме спря патрулка: пътят за Варна изобщо не бил чистен. За мое добро, полицейски съвет - остани в Бургас. И останах. Щото кой съм аз, че да чистя пътя и да изисквам това? Мое задължение е само да плащам винетки и данъци.

И така - Новата 2017 година я срещнах в един хотел. Сносен хотел. На топло, ама не си е у дома все пак. И още 58 кинта непредвидени разходи. Аз тия пари ги копая щото... 133 лева ми струваше удоволствието да преседя в снежна блокада на пътя, с притеснения за живота и здравето си. Крайната дестинация на пътуването си, достигнах на 1 януари 2017 г. в ранния следобед.

После разбирам, че съм бил виновен. Виновен, че съм тръгнал на път. Виновен, че никой от държавните органи не дава никаква информация повече от 2 часа. Виновен, че изкарах късмет да срещна един бензинджия, който да ме предупреди. Виновен също, че нямаше снегорини. Виновен, че от АПИ съобщават за затварянето на един друм 3 часа и половина след неговото затваряне. Виновен, че коли не са отбивани по друг обиколен маршрут, ами са оставени да влязат в снежен капан. Виновен, че улиците в Бургас не бяха почистени. Виновен, че пътят за Варна от Бургас изобщо не е бил чистен два дни. Виновен съм само с това, че се занимавам с вас, държавни боклуци, търтеи, тунеядци, корумпирани люде с гнили души. Виновен съм, че обичам Родината си и това - само това, ме спира да емигрирам. Все още...