Комплексен онкологичен център, град Пловдив е здравно заведение в което освен грижа за пациента се полагат здравни грижи и за персонала. Ръководителят му д-р Парашкев Цветков е стартирал собствена програма.
В Комплексния онкологичен център действа една от най-ефективните форми за  справяне с емоционалното изтощение и превенция на развитието на Бърнаут синдрома  /синдрома на прегарянето/. Това обясни един от психолозите в КОЦ- Пловдив Екатерина Виткова, която работи с групите. Изхождайки от професионалния си опит, тя подчерта, че онкологичната практика е една от най-трудните и стресиращи области в медицината. Специалистите в тази област ежедневно са изправени пред предизвикателствата, свързани с живота и смъртта, прилагат силно токсични терапии, трябва да се справят с бързия  темп на развитие на онкологията, в същото време да са внимателни в комуникацията с пациентите. Това ги поставя в ежедневни ситуации на стрес, обясни Виткова.
Професионалният стрес действа продължително и има последствия, които мога да се появят след време. Точно затова и онколозите са едни от най-засегнатите от Бърнаут синдрома, който влияе негативно върху грижата за пациента, взаимоотношенията лекар-пациент, личните взаимоотношения и цялостното качество на живот. По тази причина психолозите в най-големия Онкоцентър в Южна България  прилагат тактики за сваляне нивото на стрес сред персонала. Факт е, че в отделенията, в които са провеждани балинтови групи, медицинските екипи показват ниски нива на Бърнаут. В Балинтовата група лекарят се научава да разбира по-добре емоционалните реакции и състояния на пациента, което прави по-ефективно общуването лекар-пациент .
 
Балинтовата група не е терапевтична, но оказва терапевтичен ефект, както за споделящия, така и за всички участници. Тя е форма на подкрепа, която индиректно повишава професионалната удовретвореност, а понякога може да разреши и проблеми от междуличностен характер. В процеса групата могат да се обсъждат т.нар. трудни пациенти, да се експресират преживяванията на специалиста в безопасна среда. Обсъждането осигурява възможност за себерефлексия, свързана с взаимоотношението специалист – пациент.