Как ежедневното изпълнение на професионалния дълг и отговорности на лекарите в COVID-отделенията се отразява върху техния живот и преживявания - е проучване, което екип от психолози под ръководството на проф. Румен Стаматов започва. То е провокирано и вдъхновено от загрижеността на доц. Невен Енчев Голденбург за психическото и физическото здраве не само за болните, но и на лекарите и медицинските сестри, даващи всичко от себе си в тази тежка ситуация. Проф. Стаматов и доц. Енчев Голденбург отдавна работят заедно, двамата са съавтори на книгата "Човешкото поведение".
„Опазването за здравето – физическото и психическото, на медицинския персонал е от първостепенно значение, защото със смъртта не се свиква, със загубата на хора – също, заяви доц. Енчев Голденбург. - Искаме да съхраним благополучието и устойчивостта на медиците, защото не се знае кога ще се наложи отново да влязат в битка за живота на пациентите и колегите си. Не сме безразлични към съдбата на хората, които се грижат за болните.“
Изследването ще бъде проведено най-напред сред персонала на болниците „Медлайн“ и „Централ Хоспитал“, защото тук са разкрити три COVID-отделения – за средно тежки случаи и за пациенти на дихателна реанимация. Медиците от болниците направиха изключително много и спасиха десетки пациенти от коварното заболяване. След това ще разширим изследванията си и в други лечебни заведения в страната, каза проф. Стаматов, преподавател във Варненския свободен университет.
Според него до този момент пандемичната ситуация е разглеждана предимно от позицията на пациентите – тежкото преболедуване на коронавируса, усложненията, последиците и смъртта.
Пътят на медиците остава в сянка, а всеки работен ден е истинско изпитание за тях. Те са сред най-засегнатите от пандемията, много от тях останаха на своя пост, независимо че бяха също тежко засегнати от вируса а някои загубиха и живота си. За тези хора в повечето случаи се говори: „Длъжни са!“, „Дали са Хипократова клетва!“, „Това е тяхната работа!“ и грижата за тях в повечето случаи се изразява в обсъждането на допълнително материално възнаграждение, неговия размер, оборудване с предпазни средства…
С проучването, което започваме, бихме искали да разберем какви са страховете, безпокойствата, угнетеността пред лицето на смъртта, каква е радостта и удовлетворението от непрестанните грижи и спасяването на болните. Как коронавирусът засегна техния живот –семейства, деца, родители, приятели, които трябва да опазят. Някои се лишиха за дълго от близките си, за да не ги заразят. С това проучване се опитваме и да открием пътища за повишаване на тяхното благополучие, справяне със стреса и усилването на устойчивостта, отбеляза проф. Стаматов.