Доц. Красимир Мурджев е роден на 10 януари 1964 г. Завършил е медицина в пловдивския Медицински университет, където сега е преподавател по обща и гръдна хирургия. Защитил е магистратура и по икономика на здравеопазването. Има научна и образователна степен „доктор”.

Личният му девиз е „Не е важно как ще започне денят, а кък ще завърши”. Смята за свой ангажимент да отстоява независимостта на бюджета на НЗОК, за да се харчи само за здраве. Освен това  подкрепя и предлага инициативи за повишаване качеството на здравеопазването и за справедливо възнаграждение на труда на българските медици.

Кандидат е за народен представител от листата на Коалиция за България. В момента е общински съветник от БСП в Пловдив.

Семеен е, има едно дете.

- Доц. Мурджев, вие сте известен и търсен от пациентите хирург, който всеки ден се сблъсква с болките на хората и недостатъците на здравната система. Каква е ситуацията в този най-важен отрасъл, до който опира в един момент от живота си всеки човек?

- Наистина здравеопазването е сфера, от която всеки човек има нужда на по-ранен или по-късен етап от живота си. Най-тъжното е, че в последно време у нас здравната система върви към катастрофа. А потърпевшите от тази ситуация са пациентите, които се борят за здравето и живота си, но и медиците, които се опитват да им помогнат. 

В началото на тази година свършиха направленията в доболничната помощ за тримесечието, което изправи лекарите на нокти. Пловдивският общински съвет организира специална среща с директора на РЗОК и с управителите на ДКЦ-тата по този повод.

Вторият голям проблем се оказаха делегираните бюджети на болниците, които от Нова година вече са задължителни, а не препоръчителни, както по времето на Тройната коалиция. Това реално поставя печалбата на лечебните заведения в рискова среда.

Третият препъни камък в здравеопазването е неравномерното разпределение на болници и медицински центрове в страната. В големите градове се стига до свръхконцентрация на болници, а в малките има дефицит на медицински услуги, защото лечебните заведения там фалират. В Пловдив само през миналата година бяха разкрити няколко нови частни болници. Те създават неравностойна конкуренция и водят до изтичане на кадри от държавните и общински болници.

Ако обобщим ситуацията, трябва да кажем, че отлагането на здравната карта, която подготвяше екипът на министър Радослав Гайдарски, доведе до лишаването на цели райони в страната от квалифицирани медицински услуги. И в същото време центровете за спешна помощ в големите градове се оказва, че не могат да осигурят необходимия минимум от здравно обслужване. Липсват им кадри и така при необходимост от 25 екипа за град като Пловдив, те са само 6. Това също е огромен проблем плюс недофинансирането на някои клинични пътеки, за чиято актуализация не се правят и опити, защото липсва диалог с Българския лекарски съюз. Да не говорим, че не се знае къде изчезнаха 2 млрд. лв. от парите за здраве, които се съхраняваха във фискалния резерв на държавата.

- Къде изчезнаха наистина?

- Не е известно. Едно от предположенията е, че са отишли за строителството на магистрали, защото от ЕС не са отпускани средства за тяхното изграждане, тъй като не е имало читави проекти. Има официално писмо от м.г., с което Европа отказва финансирането на ремонтите по пътищата от първокласната мрежа заради корупционни практики.

Не може да се твърди, че всички пари от здравната сфера са хвърлени само в пътна инфраструктура, харчени са и за друго, но не е ясно за какво.

- Коалиция за България се готви да управлява страната. А има ли левицата готов екип за здравеопазването или пак ще бъдат сменени 4-ма министри за няма и 4 години мандат?

- За разлика от ГЕРБ ние имаме управленски екип, а и те нямаха конкретна програма в областта на здравеопазването. Не може цялата отговорност да се струпа върху един човек, на който се казва: „Виж там измисли как да оправиш здравеопазването, ама политическата сила няма кой знае какъв ангажимент!” Така няма как да стане.

БСП има ясна визия как трябва да се развива здравеопазването, която министърът ще трябва да следва. И ако това се случи, не би трябвало да има смени, но бедата не е само в рокадите, колкото и чести да са те. На българското здравеопазване му трябва радикална реформа, каквато е заложена в управленската програма на БСП. Изготвена е от национален екип, в който сериозно участие имат и пловдивски доктори.

- И откъде ще започне промяната?

- Колкото и банално да звучи – от парите. В областта на здравеопазването трябва да бъде стабилизирана финансовата система на лечебните заведения. За да се постигне това и да се изчистят задълженията на болниците, секторът трябва да започне да получава средства от НЗОК и от Министерството на здравеопазването. Този метод, въведен от Тройната коалиция, беше успешен и  даде добри резултати. Друга стъпка е премахането на задължителните делегирани бюджети. А парите за здраве да отиват само за профилактика и лечение на болните, а не за пътища или за търговски сделки. Необходимо е да се повиши отчетността при събирането на здравните вноски и да се намери вариант тези 1 250 000 души, които не си плащат, редовно да се издължават на държавната хазна.

Друга важна стъпка е да се въведат ясни критерии за функциониране на лечебните заведения. Необходимо е много интензивно развитие на системата за Спешна помощ.

- Много се говори напоследък, че броят на болниците у нас е огромен и доста надхвърля нуждите на пациентите. Смята ли БСП да ги редуцира или не?

- Те трябва да бъдат равномерно разпределени в страната и затова се налага да се хвърлят средства за болниците в отдалечените райони. За лекарите, които ще работят там в доболничната или в болничната помощ, да има материални стимули. В големите градове има достатъчно лечебни заведения, които могат да поемат обслужването на много пациенти.

- Това означава ли, че ще се премине към закриване на болници?

- Не. Мисля, че такава мярка не бива да се допуска. Не е социална държава тази, в която се затварят болници и училища. Това е абсурдно. Би могло да се помисли някои от общинските болници в големите градове, които нямат достатъчно кадрови потенциал, финансов ресурс, а също и възможности за оборудване с модерна техника, да се преобразуват в центрове за долекуване и палиативни грижи, защото все повече хора имат нужда от такъв тип медицински услуги. Това е една от възможностите, които сериозно се обмислят.

Както вече обясних, целта на реформата е постепенно да се намалят дълговете на лечебните заведения у нас, защото  в края на управлението на Тройната коалиция общата задлъжнялост на лечебните заведения беше около 50 млн. лв. Сега по данни на Българския лекарски съюз борчовете на болниците възлизат на 450 млн. лв. От Министерство на здравеопазването в началото на годината бяха съобщили за 350 млн. лв. Финансовата стабилност може да се постигне с промени в законодателството, които да позволят лечебните заведения да бъдат регистрирани не като търговски, а като публични дружества, които осъществяват медицинска дейност. Така ще бъдат освободени от корпоративен данък, от ДДС върху лекарствата, когато са закупени за болниците, изобщо ще ползват значителни данъчни облекчения. Освен това сега е невъзможно общините да финансират директно своите лечебни заведения, защото Търговският закон го забранява. В страните от ЕС здравните заведения са ргистрирани като публични дружества и се захранват от различни финансови източници.

- Не е ли крайно време да се въведат и доброволните здравноосигурителни фондове?

- Да, те са залегнали в програмата на левицата, защото доброволното здравно осигуряване е сериозна стъпка напред, която ще позволи по-добро качество на медицинското обслужване и ще заздрави финансовото положение на лечебните заведения. Преди да се въведе обаче, трябва да се направи анализ на цялата здравна система и на финансовото състояние на населението. При всички случаи мисля, че поне в началото не трябва да бъде задължително, докато не се вдигне малко стандартът на хората.      

- Къде сред приоритетите на БСП се намира здравеопазването?

- Това ще е основен приоритет в нашето управление и дори няма да е пресилено, ако кажа, че ще е на първо място.