„ Удивително произведение, предизвикателство за човешкия дух и към хората, които са способни и готови с разум и чувства да се отнасят към историята на България, на Европа и света”. С тези думи доц. д-р Пламен Славов откри премиерата на последната книга на Велислава Дърева „Атентатът ‘1925. Денят, в който се отвориха вратите адови”. Събитието се състоя в културния център на радио Пловдив „Първо студио” снощи по инициатива на почетния консул на Руската федерация Георги Гергов и по повод 9 май – Денят на Победата над хитлерофашизма.
В началото доц. Славов изтъкна мотивите на авторката да напише книгата - резултат от тригодишен изследователски труд на повече от 20 000 документи, архивни единици, мемоари на различни хора: „За да се знае и да се помни. Като предупреждение и напомняне на какво е способен фашизмът. И за да я има Европа”.
„Означена като синопсис, преглед на съществуващото по темата за трагичните събития от 1925 година, тя нарушава и левия, и десния разказ за тях, превърнати в канон”, отбеляза доц. Славов. Той акцентира върху паралелите и сравненията с днешната действителност, които публицистичният талант на Дърева прозорливо установява, като се аргументира с цитат от книгата: „Няма памет за миналото. Човечеството е безпаметно и светът е безпаметен, а най-лесно се владеят безпаметни”.
„За атентата има обяснения, за масовите убийства след него няма оправдание” е заключението на авторката с роден град Пловдив. Какво показват проучените документите? „Три чужди разузнавания и три чужди легации са не само свързани с атентата – те съучастват в него. Това са службите на Сърбия, Франция и Англия”, обясни Велислава Дърева. „Коминтернът не само няма нищо общо, ами изрично разпорежда на БКП „Никакви атентати!”, обори още един от митовите за дългата ръка на Москва журналистката. По повод другият заподозрян в атентата – БКП, тя констатира следното: „Ръководството на БКП никога и в нито един момент не дава разрешение на Военната организация да го извърши”. С изследването си тя реабилитира Коста Янков, ръководител на военната структура в БКП и сочен като главен виновник за атентата. „Не е той, а Тодор Павлов, който не се съобразява с решението на Изпълнителното бюро!”, заяви Дърева. Документите и свидетелствата доказват недвусмислено, че цар Борис III и ген Жеков са били уведомени, затова и не отиват в „Св. Неделя”, а обикновено бдителната полиция в онзи ден се държи лежерно и сякаш оказва логистична подкрепа на извършителите. По въпроса дали е било възможно да се предотврати атентата, авторката беше категорична – „Да”. Защо не е бил предотвратен? Велислава Дърева отговори така: „Заради брутални интереси и главният е – атентатът е чаканият, провокираният повод да бъде изтребена българската левица. 30 хиляди са жертвите на белия терор. Фашистките зверства са запечатани в документ от 3000 страници – показания на физическите извършители – офицери под личното командване на ген Вълков, както и с участието на ВМРО на Ванче Михайлов”.
„Опасността от фашизма не се усеща и не се разбира днес”, тъжно констатира журналистката, а той дефилира по улиците на Европа и България. По думите й фашизъм е не само факелното шествие на Луков марш, но и онова решение на Българския съд от 1994 година, с което хиляди убийци бяха обявени за ангели. Техните имена и зверства са в книгата „Атентатът ‘1925. Денят, в който се отвориха вратите адови”, която се противопоставя на трийсетгодишните опити да бъдат оправдани
„30 години се променя българската история. За трийсет години думата „антифашизъм” се превърна в ерес. Ние с вас сме дисиденти”, завърши Велислава Дърева срещата с пловдивските си читатели.