В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2020 г. изчисленото
постоянно население на област Пловдив е 666 398 души. В сравнение с предходната година
населението е намаляло с 403 души, или с 0.1%. В общия брой на населението жените са повече (52.0%), или на 1000 мъже се падат 1083
жени. Това покязват данните на Териториалното статитическо бюро към НСИ.
Към 31.12.2020 г. в градовете живеят 498 739 души, или 74.8% от населението на областта, а
в селата – 167 659 души (25.2%).

Към края на 2020 г. населените места в област Пловдив са 212, от които 18 са градове и 194 -
села. В 18, или в 8.5% от населените места живеят от 1 до 50 души.
Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване
на дела на населението на 65 и повече навършени години.
Към 31.12.2020 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 20.9%
(139 342) от населението на областта. В сравнение с 2019 г. този дял намалява с 0.1 процентни
пункта, а спрямо 2001 г. имаме увеличение е с 4.1 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст 65 и повече години е 24.5%, а на мъжете - 17.1%. Тази
разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската
средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2020 г. децата до 15 години са 14.9% (98 961) от общия брой на населението.
Спрямо 2019 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – се увеличава с 0.3
процентни пункта.

1.12.2020 г. общият коефициент на възрастова зависимост - отношението на лицата под 15 и
на 65 и повече години на 100 лица от населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години,
е 55.7%. През 2005 и 2019 г. този коефициент е бил съответно 43.7 и 55.6%. В градовете това
съотношение е по-благоприятно - 53.5%, отколкото в селата - 62.5%.
Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължаващия процес
на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя за средната възраст на
населението. През 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2019 г. - 43.5 години. През 2020 г.
средната възраст на населението общо за областта е 43.5 години. Процесът на остаряване се
проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е повисока в сравнение с тази в градовете. В градовете този показател има стойност 42.7 години, а в
селата той е 46.0 години.
Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна
възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст.
Влияние върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказва както остаряването
на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на
населението при пенсиониране1
.

Населението във трудоспособна възраст към края на 2020 г. е 402 178 души или 60.3% от
цялото население на областта. В сравнение с предходната година тази категория население е
нараснала с 644 души или с 0.2%.
Населението над трудоспособна възраст през 2020 г. е 159 075 души. За една година то е
намаляло с 1 472 души. Това се дължи най-вече високата смъртност сред този категория от
населението.
Сред населението под трудоспособна възраст се очертава тенденция на увеличение. През
2010 в сравнение с 2009 г. увеличението на тази категория население е с 343 души, а през 2020 г.
спрямо предходната - с 425 души. Сега населението под трудоспособна възраст възлиза на 105 145
души.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на
демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна
възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към
31.12.2020 г. това съотношение е 68. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от
трудоспособна възраст, са били замествани от 122 млади хора.
2. Раждаемост на населението
През 2020 г. се наблюдава намаление на броя на ражданията в областта и на равнището
на раждаемостта. През 2020 г. в област Пловдив са родени 6 096 деца, от които 6 062, или 99.4%,
са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял със 138 деца.
Коефициентът на раждаемост е 9.1‰2
.
От всички живородени през 2020 г. 3 126 са момчета, а 2 936 - момичета, или на 1000
момчета се падат 939 момичета.
В градовете живородените деца са 4 558, а в селата - 1 504 деца, или на 1000 души от
градското население се падат 9.1 живородени деца, а на 1000 души от селското население – също
9.1 живородени деца. Намаление на раждаемостта е регистрирана в градовете, докато в селата е повисока от предходната година.
Раждаемостта в област Пловдив е малко по-висока от средната за България - с 0.6‰.

Формиралата се тенденция на намаляване на раждаемостта след 2009 г. се дължи предимно
на намаляване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на
плодовитост3
. Докато през 2009 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.55 деца, то през
2015 г. той достига 1.61, а през 2020 г. намалява на 1.58. Като се има предвид, че броят на жените
във фертилна възраст намалява и непрекъснато се увеличава средната възраст на майката при
раждане на дете - 28.8 години за област Пловдив през 2020 г., може да се констатира, че
намаленият брой на ражданията се дължи основно на намалението им в селата, където и
средната възраст на майката при раждане на дете е по-ниска – 27.0 години.

От 1991 - 1992 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой
и относителния дял на извънбрачните живородени деца. Техният относителен дял от 24.2% през
1995 г. нараства на 55.1% за 2019 година. През 2020 г. броят на живородените извънбрачни деца е
3 426, или 56.5%. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното
нарастване на броя на съжителствата сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.
3. Смъртност на населението
В общата смъртност сред населението настъпват съществени изменения в нейното
равнище. През 2020 г. броят на умрелите е 11 569 души. В сравнение с предходната година техният
брой е нараснал с 1 800 души, като коефициентът на обща смъртност4
(17.4‰) се увеличава с 2.8
промилни пункта спрямо 2019 година.
Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете (18.9‰), отколкото сред жените
(16.0‰) и в селата (22.9‰), отколкото в градовете (15.5‰).

След достигнатото високо равнище през 1999 г. - 16.9‰, коефициентът на детска смъртност5
намалява и през 2020 г. достигна 5.6‰. Коефициентът на детската смъртност в областта е с 0.5
промилни пункта по-висок от средния за България. През 2020 г. в областта са умрели 34 деца на
възраст до една година.

Разликата между броя на живородените и умрелите формира естествения прираст на
населението. И тъй като от 1991 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с
отрицателна стойност, в резултат на което населението на областта непрекъснато намалява. През
2020 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 5 507 души. Стойността на коефициента
на естествения прираст6
за областта е минус 8.3‰; в селата - минус 13.8‰, докато в градовете тази
стойност е минус 6.4‰.

В област Пловдив естественият прираст е с 1.2 промилни пункта по-висок от средния за
страната.
През 2020 г. са регистрирани 2 322 юридически брака, като те са с 552 по-малко от
предходната година и почти на равнището от 2013 година. От тях 77.4% са в градовете. В селата са
сключени 525 брака.

Вътрешната миграция включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на
областта и страната.
През 2020 г. в преселванията между населените места в областта са участвали около 14.0
хил. души, които са с над 7.7 хиляди повече в сравнение с предходната година.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в областта, 49.8% са мъже и 50.2% - жени.
По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се
са лицата във възрастовата група 40 - 59 години (32.4%), следвани от лицата на 20 – 39 години
(27.1%). Значително по-малък е делът (25.7%) на лицата на 60 и повече навършени години и на тези
под 20 години – над 14.8%.
Най-голямо движение има по направлението „град - село“. Почти 9.1 хил. души (64.7%) са
сменили местоживеенето си от град в село. С по-малък обхват са миграционните потоци по
направленията „град - град“ - 2.2 хиляди (15.4%) и под 2.1 хиляди (15.0%) по направлението „селоград“. Най-слабо изразено е движението между селата. От всички мигранти през 2020 г. 683 души (4.9%) са се преселили от селата в селата.

В резултат на преселванията между градовете и селата, населението на градовете е намаляло
със 6 972 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата.
От преселващите се в страната 21 320 души са избрали за свое ново местоживеене област
Пловдив. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив
са София (столица) - 7.7%, Пазарджик - 4.0%, Смолян - 3.7%, Стара Загора - 3.2% и Хасково - 3.0%.
В резултат на механичния прираст населението на областта през 2020 г. се е увеличило с 5
104 души.
През 2020 г. 352 души са променили своя настоящ адрес от областта в чужбина, като от
тях 61.6% са мъже.
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в Пловдивска област, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2020 г. 2 823 лица са
променили своето обичайно местоживеене от чужбина в Пловдивска област. Относителниятдял на мъжете е 53.0%, а на жените - 47.0%.