Апелативният съд в Пловдив потвърди  присъдата от 5 години затвор за Петър Маринашки. Наказанието си той получи за катастрофата, довела смъртта на две момчетакрай пловдивското село Кадиево в началото на ноември 2020 г. Освен това, той е лишен от право да шофира за  8 години.

Според апелативните магистрати, окръжният съд, разгледал делото като първа инстанция, е преценил внимателно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложил справедливо наказание на Маринашки.

В решението на апелативния съд от 28 страници се посочва, че като смекчаващи отговорността обстоятелства е необходимо да се преценят добрите характеристични данни за подсъдимия. По делото са представени положителни характеристики от местоработата, висшето учебно заведение, в което той е записан като студент, преподаватели по два чужди езика, чиито курсове посещава Пeтър Маринашки, включително подписка от съседи, а така също и чистото му съдебно минало.
Установено е, че подсъдимият е помогнал при изваждане на пострадалите от катастрофиралия автомобил.
Основна причина за настъпване на произшествието е загубата на контрол над автомобила, настъпила заради това, че по делото е безспорно доказано, че по време на пътуването седалката на подсъдимия е била подритвана от седящия зад него спътник и това е довело до отклонение на вниманието му в тази посока. Това обстоятелство е прието и от прокурора, изготвил обвинителния акт. То е установено от показанията на множество свидетели, разпитани по делото.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства са приети предишните нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият е санкциониран, включително и допуснати две леки произшествия по негова вина с материални щети. Събрани са доказателства за участието му в нерегламентирани надпревари с други автомобили. Освен това, подсъдимият преди произшествието е  управлявал лекия автомобил с превишена скорост, която не е в причинна връзка с инцидента, но също е взета предвид при определяне размера на наказанието.
Пред апелативния съд беше изяснена причината, поради която полевият наркотест, направен на мястото на инцидента, е дал отрицателен резултат, а при направената кръвна проба е установено наличие на наркотично вещество. Експертиза, извършена от най-изявените специалисти по токсикология във ВМА – София, установи, че поради наличието на ниска концентрация на специфичния метаболит на наркотичното вещество е нямало как то да бъде установено с полевия наркотест. Това е станало възможно единствено след изследване на кръвната проба. Поради това съдиите категорично отхвърлят версията за допуснати пропуски при извършване на теста от страна на полицейските служители, посетили катастрофата.
 Същата експертиза е посочила, че приемът на наркотичното вещество е станал около 24 часа преди извършване на проверката с техническо средство. Поради това апелативният съд преценя като неоснователно  твърдението на защитата, че подсъдимият употребил наркотичното вещество след произшествието, а не преди да седне зад волана.
Назначената от апелативния съд автотехническа експертиза опровергава и тезата на подсъдимия, че причина за произшествието е внезапно настъпила техническа неизправност на автомобила. Според заключението на вещото лице, единствената причина за катастрофата е  загубата на контрол над автомобила, довела до напускането на платното за движение с последвал удар в крайпътно дърво.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд.