Християнската църква почита на 10 октомври паметта на Св. мчци Евлампий и Евлампия, Преп. Теофил Изповедник, Св. 26 прпмчци Зографски

Св. мчци Евлампий и Евлампия били брат и сестра - наследници на знатен род в Никомидия. Живели по времето на император Максимиан и големите гонения срещу църквата. Заради вярата си били жестоко изтезавани - Евлампий бил ослепен, а после двамата със сестра му били хвърлени в огнена пещ. Мъченичеството им завършило, когато отсекли главите им пред очите на целия град.

Теофил Изповедник е християнски православен светец, преподобен, от VIII век, чиято памет се тачи на 10 октомври.Роден е в село близо до Тивериопол, днешна Струмица. Възпитан е в принципите на православието. От ранна възраст е ученик на монаха Стефан, който разширява духовния и познавателния му кръгозор. С помощта на родителите си построява манастир на планината Селентиу, където става монах. По време на управлението на иконоборческия император Лъв III Исавър, Теофил, верен на иконопочитанието напуска скита си и започва да проповядва Православието. За това е затворен в Никея и е бит и изтезаван, за да отрече от иконите. Освободен, той се връща в своя манастир и се оттегля в скита си, където умира.

26  мъченици за вярата били монаси на българския Зографски манастир "Св. Георги" в Света гора, но пострадали за православната си вяра и затова ги почитаме като преподобномъченици. Те пострадали така. През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Макар Източната и Западната църква да били разделени по сериозни вероизповедни причини повече от двеста години, императорът се опитвал с тази уния да получи от Запада помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал и указ унията с Рим да се въвежда чрез всички мерки. Така пострадали много епископи и други клирици в различните части на империята.

Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали несъгласието си с унията и го молили да държи онова учение, което е приел от светите отци. Скоро във Византия и Света гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други отказали да общуват с католиците и затова пострадали. Сред тях бил и българският Зографски манастир. Обителта била нападната от скитащи рицари кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери около манастира. А той с 21 монаси и четирима миряни се заключил в манастирската кула. Но кръстоносците нахлули и подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26-ма защитници на православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г.

От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на братята, завърнали се по-късно в обителта.

През 1873 г. зографските монасите издигнали на мястото на кулата паметник, в който денонощно гори кандило пред иконата на 26-мата преподобномъченици.