Православните християни почитат на 11 април паметта на  свещеномъченик Антипа Пергамски.

Гоненията срещу християните започнали още през първите години от живота на Църквата. Най-напред те били преследвани, мъчени и убивани от неповярвали юдеи, след това от езическите тълпи, а от втората половина на I век римската власт предприела организирано и всеобщо гонение. Много християни станали мъченици, жертви на религиозния фанатизъм и жестокостта на властта или на отделни групи, изповядващи езически вярвания.

Един от тях е свещеномъченик Антипа, епископ на църквата в град Пергам (в Мала Азия, срещу остров Лесбос, днес град Бергама, Турция). За този мъченик споменава евангелист Йоан Богослов в книгата Откровение. Той пише на епископа на Пергам, че предшественикът му Антипа останал твърд в своите християнски убеждения и мъченически загинал за вярата си в Иисус Христос.

Жителите на Пергам били фанатични почитатели на идолите и не било лесно сред тях да се проповядва за Спасителя Христос. Антипа не се смущавал от злобата на езичниците, а добросъвестно и с усърдие изпълнявал задълженията си на пастир и проповедник. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се обърнат към истинския Бог. Убедителните му проповеди и благочестивият му живот привлекли много езичници в Христовата църква. Езическите божества губели своите почитатели и езичниците обвинявали Антипа за това.

През това време по нареждане на император Домициан областните управители в цялата империя предприели жестоко гонение срещу християните. Възползвани от този благоприятен случай, идолските жреци хванали Антипа и го завели при градоначалника. Там го обвинили, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който вече не им се отдава подобаващата чест. Антипа се защитил, но езическата тълпа не пожелала да го изслуша. Хванали го и го убили без съд.