Джоузеф седеше на кушетката в лекарския кабинет и въпреки че стискаше зъби, сълзите се стичаха по лицето му. Болките в раненото при катастрофата рамо бяха непоносими, но чакането до идването на лекаря продължи само няколко минути. След това всичко се разви светкавично – за по-малко от час съпругът ми беше консултиран от хирург, кардиолог, невролог и анестезиолог на болница „Централ Хоспитал“, разказва Арша. След не много време болките започват да постихват и мъжът се почувствал по-добре.
Парижанинът пострадал при сблъсък на магистрала „Тракия“. От всички пътуващи в колата той бил най-тежко ранен, за кратко е изпаднал в безсъзнание. Веднага на помощ се притекли много хора. Пловдивчанин, който работи в София, ги качил на автомобила си и ги закарал директно в Спешно отделение.
Там започнали мъките на Джоузеф и Арша Дживаниян. След прегледа и изследванията го настанили в хирургично отделение. Пациентът има тежки счупвания на дясното рамо. „Лекари, санитари и медицински сестри се отнасяха ужасно. Постоянно ги питах какво лечение провеждат. Не му дадоха дори обезболяващи, а болките ставаха все по-непоносими. След 24 часа престой съпругът ми започна да ме моли да го изведа оттук и да намеря друга болница“, спомня си Арша. Близки на семейството ги насочили към „Централ Хоспитал“, където пациентът е на лечение от 3 дни.
„Дойдохме със страх, защото не мислихме, че тази болница може да е толкова различна, но от ада попаднахме в рая, признава благодарната съпруга. – Искам едно кусурче да им намеря, но не мога!“ Това е нормално лечебно заведение. Консултанти непрекъснато следят състоянието на болния. Мерят му кръвното, изписват му лекарства и не карат близките постоянно да разказват какво му се е случило, как и кога е катастрофирал, досега какво лечение му е провеждано. „Възхитени сме от европейското обслужване – всички лекари, медицински сестри и санитари са мили, внимателни и усмихнати. А накрая дойде да ни посети лично собственикът на болницата д-р Невен Енчев, за да попита дали имаме нужда от нещо“, доволна е съпругата. И отбелязва, че тук отношението към пациента е също като във Франция.
За разлика от повечето европейски държави обаче и двамата съпрузи са впечатлени от поведението на българите след инцидента на пътя. Никой не ги е подминал, всички са се притекли на помощ. „Спираха различни коли, хората звъняха на тел: 112. Турци препречиха движението на платното, за да ни запазят“,  разказва Арша. Според нея такова загриженост трудно може да се срещне в друга страна.
Двамата съпрузи идват в България всяко лято, за да гостуват на свои роднини и приятели. Запознали се случайно, когато Джоузеф  по грешка позвънил на вратата в дома й, търсейки свои близки в Пловдив. След година и половина се оженили и оттогава не пропускат ваканция под тепетата. Тук се чувстваме много щастливи, обясняват двамата в един глас. За първи път им се случва тежък инцидент и са благодарни на съдбата, че след известно лъкатушене са попаднали в болница като „Централ Хоспитал“ и на човек като д-р Енчев.