Национални есенни изложби 2014 (1 септември – 30 септември) е ежегоден национален фестивал за съвременно българско визуално изкуство, който се провежда в различни локации в Старинен Пловдив и дава старт на Есенен салон на изкуствата Пловдив 2014 г. Започнали през 1967 г., изложбите в Стария Пловдив устояват във времето, утвърждават се като един от най-престижните художествени форуми в национален мащаб и са представителна платформа за българско изящно изкуство. Основна цел на събитието е чрез широко обществено и професионално фокусиране да инициира актуални и стойностни представи за визуално изкуство, да представя най-доброто от съвременните тенденции в живописта, графиката и скулптурата, като при това отделните изложби остават самостоятелни и в същото време са подчинени на цялостна концепция.
Всяка година кураторският проект на Национални есенни изложби в Пловдив представя тенденциите в съвременното българско изкуство, като работи върху конкретна тема – през 2014 г. това е “Отстранени ситеми / Estranged removed”. Кураторският проект на изкуствоведа доц. д-р Галина Лардева включва изложби на осем селектирани български автора, работещи в страната и чужбина. В основата на концепцията стои способността на произведенията на изкуството да се самонаблюдават чрез последователно оттегляне от себе си, чрез преднамерена смяна на гледната точка, чрез нейното разколебаване и релативиране.
Макар да става дума за класически творчески процедури, в различните исторически моменти те намират напълно различни изрази. Още по-любопитно е, че творческото отстранение присъства и в това, което сме свикнали да наричаме действителност. Във всекидневната си дейност този, който вижда, разбира, обича, снове непрекъснато между приближаване и отдалечаване. Приближаването носи вживяване, обсебване, влюбване, отстраняването – описване, рефлектиране, разбиране. Ходът на приближаване налага употреби, установява норми. Отстранението обяснява употребите, коригира нормите. В режима на приближаване предметите и хората излъчват – при отстраняването те осветяват.
Тази година форматът на кураторския проект Отстранени системи / Estranged
Systems включва художниците:
Десислава Костадинова - живопис
Десислава Унгер – графика и рисунка
Елена Яневска – скулптура и фотография
Емил Бачийски - скулптура
Константин Костов - живопис
Петър Минчев - живопис
Симеон Симеонов - скултура
Филип Попов – графика
През 2013 година участници в кураторският проект на Национални есенниизложби „Форсиране на избора / Forcing up the choice“ бяха млади художници:Александър Петков (живопис), Дарина Пеева (графика), Димитър Генчев (живопис),Елеонора Друмева (живопис), Зина Неделчева (графика и рисунка), Калия Калъчева (живопис), Лора Пармакова (скулптура), Любомир Кръстев (графика), Нина Русева(живопис), Стоян Дечев (скулптура)
Организатори на „Отстранени системи/ Estranged sistems”, Националниесенни изложби- Пловдив 2014 са Oбщина Пловдив, Общински институт Старинен Пловдив и фондация „Култура и съвременност”.
Програмата е част от културния календар на Пловдив, кандидат за Европейска
столица на културата 2019.
Откриване: 1 септември 2014 г., 18.00 ч., Балабанова къща Със своя надслов „Отстранени системи“ проектът на тазгодишните Национални есенни изложби събира не само участващите автори и техните произведения, но
и един кръг от възможни подходи към съвременното изкуство, в който явленията рефлектират върху собствените си основания, наблюдават се, обясняват себе си. Това разполага произведенията не в тяхната затвореност – в една нарцистичнасамодостатъчност, а във възможностите им да заговарят, да включват впотенциалната си среда други произведения и интерпретационни нагласи и в същото време да бъдат отстранени спрямо тях. Произведенията рисуват другипроизведения, като се отстраняват от тях и по такъв начин се завръщат към себе си. Синтезиран израз на това отношение е класическата художествена фигура наприсъствие на картина в картината. В опита на „Отстранени системи“ засичащите се в различни плоскости една спрямо друга рамки образуват мрежа, която се
самосъздава наново, регенерира в отстраняването от самата себе си. В последните десетилетия мисленето за изкуството е силно разколебано в своите основания. Зад опитите на всеки цялостен поглед стои интуитивното усещане за „края на изкуството“ (Артър Данто), за необходимостта от принципно новаориентация, за ново възприемане не просто на изкуството, но същевременно и на света около нас. Изкуството и светът стават едновременно мислими чрез понятиякато „перформативен обрат“, при което същността на произведението се поставяв процеса на неговото създаване и в жестовете на публична интеракция, или
„иконичен обрат“, при което произведенията на изкуството се създават и възприемат
в условията на визуална комуникация спрямо всички останали образи на света.