Православната църква чества днес  Кръстовден. Света Литургия се изнася във всички епархии като се изнася и Светия кръст за поклонение. Най-много вярващи се събират на Кръстова гора, където се съхранява част от кръста, на който е бил разпнат Христос.

Хората вярват, че ако пренощуват в местността ще се излекуват или предпазят от болести цяла година. От снощи хиляди хора се стекоха под звездите, където беше отслужена литургия, която продължи до 03:00 часа.

Народен празник, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1.IX., стар стил 13.IX.) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната той е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът.

В този ден се организират и общоселски събори, на които колят курбан за здраве. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила). Празникът отбелязва прехода към есенно-зимния сезон. На този ден денят и нощта се "кръстосват" - изравняват се по продължителност. Спазва се строг пост. На  14 септември се поставя началото на есенната оран и сеитба.

14 септември е един от най-важните и тържествени църковни празници - "Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен". Църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен 4 пъти през годината. На Кръстовден, църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен.

Легендата за празника ни връща към времената, когато християните не притежават кръста на Христос. През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да освободи столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и той помолил Бога за подкрепа. През нощта императорът видял в небето кръста и надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Последвала победа, която направила Константин единствен император.

Това предсказание го обърнало към християнството и той напрaвил кръста своя емблема, разрешено било изповядването на християнската вяра и преследванията на християните са прекратени. Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие св. кръст Господен. По указание на един стар евреин, почнали да копаят и открили трите кръста в 326 година. След време над пещерата на Гроба Господен построяват храм, който е осветен тържествено на 14 септември 335 година.