Днес се навършват 140 години от обесването на Васил Иванов Кунчев, известен ни със севдонима Левски.  Най- значимия български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той  създава тайни районни комитети в цялата страна, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.

Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

Левски е заловен на  27 декември 1872 г. от турската полиция до Къкринското ханче, като основен виновник за това се посочва поп Кръстьо. Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд и осъден на смърт, а на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

Мястото на обесването на Васил Левски днес се намира в центъра на  София, където е издигнат негов паметник.