Проф. д-р Красимир Мурджев е роден на 10 януари 1964 г. Завършил е медицина в МУ Пловдив, където сега е преподавател по обща и гръдна хирургия. Защитил е още магистратура по икономика на здравеопазването. Има научна и образователна степен „доктор“. През май тази година стана професор по гръдна хирургия.
През миналата година на редовните парламентарни избори стана народен представител от Коалиция за България, където бе член на здравната и на комисията по отбрана. Ангажиментите в 42-ото Народно събрание не успяха да го откъснат от пациентите. Всяка седмица оперираше в УМБАЛ „Св. Георги“, където е зам.-началник на клиниката по специална хирургия. Непрекъснато даваше консултации на болните. След завръщането си в болницата, констатира,че хората с онкологични заболявания продължават да пълнят леглата на 11-я етаж. Не малка част от тях пристигат твърде късно за преглед, когато дори не може да им се направи операция.  
 
   
-    Проф. Мурджев, запазва ли се печалната тенденция за нарастване на злокачествените заболявания у нас?
-    Да и за съжаление, тя става все по-ясна и отчетлива, за което говорят и статистическите данни от последните 10-15 години. През 2000 г. заболелите от рак у нас общо са били 3070 на 100 хил. души население, а през миналата година са 3703.
Жените най-често боледуват от онкологични заболявания на млечната жлеза – 1250 на 100 хил. души, а при мъжете засегнати са органите от стомашно-чревния тракт и белият дроб. В последно време се забелязва увеличение на случаите на меланом – рак на кожата.
-    Какви са причините, след като толкова много се говори за рисковите фактори, водещи до това заболяване? Хората не вземат ли мерки, не се ли предпазват?
-    Наистина в публичното пространство доста се говори, например, че прекомерната експозиция на слънчева светлина, особено в часовете между 12 и 16 ч. е изключително опасна. Хората със светла кожа, с лунички, петна, бенки са застрашени дори и от горещините. Колегите непрекъснато отправят предупреждения, че през зимата не бива да се прекалява и със солариумите. Ако се съди по резултатите обаче, явно малка част от пациентите се вслушват в съветите ни.
-    Вероятно за рака на храносмилателната система причината е в некачествените продукти, които консумираме?
-    Проблемът е повече в навиците на хранене. Установено е, че прехранването с месни храни стимулира отделянето на жлъчка в по-големи количества и при метаболизма в червата се отделят продукти, доказано канцерогенни.  
Инфекция с хеликобактер пилори в стомаха, водеща до възникване на язва, причинява и рак. Терапията се провежда със специфични антибиотични курсове за унищожаване на причинителя.
Също така нитритите от храната с амините в стомаха образуват нитрозамини и това често води до онкологични заболявания. Те са резултат от повишеното съдържание на азотни торове в почвата, но също и при някои специфични обработки на храните – при пушени меса. Затова трябва да сме много внимателни с консумация и по-специално с нейната продължителност.
Нитрозамини се получават и при термична обработка на храните – пържене с палмова мазнина, защото се ползва многократно и е пълна с парафин. Ето защо в някои страни е забранена за употреба.
-    Вие сте професор по гръдна хирургия. Много хора, страхувайки се от рак на белия дроб, посегнаха към електронните цигари, но се оказа, че правят нова грешка. Така ли е?
-    Действително основа причина за появата на белодробни онкологични заболявания е тютюнопушенето. Катранът, който се съдържа в листата на тютюневите листа, е богат на нитрозамини и други ароматни производни, които са основна причина за преканцерозите. Никотинът води до пристрастяване и така и катранът се поема все по-често и в по-големи количества. Не може да се пренебрегнат и екологичните фактори, като мръсния въздух.
Когато възниква идеята за електронните цигари, тя е предвиждала в ампулата да се влага много никотин, но без катран. За съжаление, се оказва, че методите на пречистване не са ефикасни и почти няма видове електронни цигари без вредния катран и ароматни производни. Затова Световната здравна организация е против употребата им, тъй като досега няма ясни аргументи, че превъзхождат в здравословно отношение обикновените.
-    Вие бяхте народен представител в 42-то Народно събрание, работихте в здравната комисия на парламента. Адекватни ли са профилактичните програми спрямо българското население?
-    Напълно адекватни са, но не са достатъчни, защото не обхващат всички рискови групи от населението. Ефективни бяха мерките срещу рак на маточната шийка с ваксина, както и работата по проекта „Спри и се прегледай“. Необходимо е обаче да се заделят повече средства за профилактика в доболничната помощ. Преди това обаче трябва да се изготви стройна дългосрочна стратегия, която изисква създаване и въвеждане на електронно здравеопазване и електронна пациентска здравна карта. Това ще позволи рисковите групи да бъдат обхванати по-лесно и ще бъдат задължени да преминават профилактични прегледи и скринингови изследвания, заплащани от НЗОК, Министерството на здравеопазването и еврофондовете. Ако пациентът откаже да бъде включен в задължителните мерки, да бъде санкциониран.