Насроченият за 3 октомври рецитал на световноизвестния пианист Боян Воденичаров – част от програмата на V МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“, се премества на 4 октомври, събота, от 18.30 ч. в Балабановата къща. Билетите, закупени предварително, ще важат без презаверяване. Билети могат да бъдат закупени и на място преди концерта.

Боян Воденичаров е пианист, композитор, джазмен, музикален педагог. Учи в Консерваторията (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров”) и до 23-годишната си възраст вече е лауреат на няколко световни конкурси: „Сенигалия” (1979), „Бузони” (1981), „Кралица Елизабет” (1983). През 1986-87 специализира в Балтимор, при Леон Флайшер.
Концертира - като солист и камерен изпълнител, в Европа, САЩ и Япония. Изявява се на Валонския фестивал, на клавирния фестивал в Амстердам, на френския МИДЕМ.
Боян Воденичаров е известен с интереса си към старинните клавирни инструменти и със изследователските си търсения в тази насока. Негови композиции се изпълняват в България, Франция и Белгия. Записи с негови изпълнения звучат по радиото и телевизията в Италия, Франция, Белгия, Холандия, България, и присъстват като CD-носител в каталозите на авторитетни звукозаписни фирми.
Педагогическата му дейност, започнала в Музикалната академия в София, продължава в Кралската консерватория в Лиеж и в Гент. Понастоящем Воденичаров е професор по пиано и импровизация в Кралската консерватория в Брюксел. Многократен член на журито на конкурса „Кралица Елизабет” (2003, 2007 и 2010), той е един от високо ценените музиканти днес.

„Имайки предвид, че импровизацията като творчески процес в зоната на класическата музика беше незаслужено изоставена за около цял век и че тя е един безкрайно спонтанен и свободен метод на музициране, реших да обобщя дългогодишните си лични преживявания като пианист, композитор и импровизатор, и да ги представя в концертната зала.
Давам си сметка, че е трудно да се квалифицира подобно музикално действие, още повече, че звуковата материя, която предлагам, се намира на границата между джаза и съвременната класическа музика, но в същото време съм убеден, че подобен начин на музициране е от изключителна важност днес, и като музикант се чувствам длъжен да споделя с публиката своите открития в тази област.”