България да плати компенсации на двама мъже, осъдени за доживотен затвор за въоръжен грабеж, всеки, от които е придружен с две убийства. Това е постановил Европейския съд по правата на човека. Новината съобщиха от пресслужбата на Министерскя съвет.
Митко Харакчиев и Людвик Толумов са осъдили България заради нарушена забрана на изтезанията и на правото на вътрешноправно средство за защита. Делото е свързано със специалния режим за изтърпяване на наказанието доживотен затвор без замяна. Съдът посочва, че изолирането на лица, лишени от свобода, може да бъде оправдано от конкретни съображения за сигурност, докато в случая тази мярка изглежда резултат от автоматичното прилагане на националното законодателство. Също така, Съдът потвърждава, че доживотният затвор може да бъде съвместим със забраната на изтезанията, ако са налице едновременно перспектива за освобождаване на лицето и възможност за преразглеждане на присъдата от момента на ефективното й изпълнение. ЕСПЧ приема, че жалбоподателите не са имали на разположение ефективни правни средства за защита във връзка с условията на задържането им и препоръчва промяна на правната регламентация на режима за изтърпяване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. На Харакчиев и на Толумов са присъдени съответно 4000 евро и 3000 евро като обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели вследствие лошите условия на задържане, както и 5600 евро за разходи и разноски.
Двамата жалбоподатели Митко Харакчиев и Людвик Толумов изтърпяват присъда лишаване от свобода - първият в затвора в Стара Загора, вторият - затвора в Пловдив. Харакчиев е осъден на доживотен затвор без замяна, Толумов - на доживотен затвор. Присъдите и на двамата са за въоръжен грабеж, всеки от които е придружен с две убийства.
Съдът за пореден път потвърждава позицията си, че само по себе си съществуването на присъда доживотен затвор не противоречи на забраната за нечовешко и унизително отношение. Но при условие, че от момента на налагането на присъдата затворникът има перспектива за освобождаване и възможност за преразглеждането й. Освен това осъденият на доживотен затвор трябва да е напълно наясно какво трябва да направи с оглед на своето поправяне, за да получи преразглеждане на присъдата и при какви условия се зачита това.