‘Електронен университет’, който успешно интегрира университетските информационни системи със софтуерна система за управление на образователния процес, създаде след двугодишен проект Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. Проект BG051PO001-4.3.04-0064 „Пловдивски електронен университет (ПеУ): национален еталон за провеждане на качествено е-обучение в системата на висшето образование” отговаря и на световните стандарти и на принципите за достъпност на IEEE (Institute of Electrical and Electronics Engineers) за лица със специфични образователни потребности.

Проектът се реализира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013 г.”, съфинансирана от Европейския социален фонд. Стойността му е 767 959 лв. – безвъзмездна финансова помощ по схема BG051PO001-4.3.04 „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование”, а срокът на изпълнение – 25 месеца. Това обяви днес по време на заключителната пресконференция зам.-ректорът на ПУ „Паисий Хилендарски” проф. д.м.н. Георги Тотков, ръководител на проекта.

Той представи изградената виртуална библиотека, която включва 6 цифрови хранилища с отдалечен достъп за разполагане на учебни е-ресурси, подходящи за организиране и провеждане на електронни дистанционни форми на обучение (ЕДФО). Модернизирани са и Регионалният център за дистанционно обучение и Университетският информационен център на Пловдивския университет.

Паралелно с това са въведени нормативна база и стандарти за постигане на оперативна съвместимост и качество на създаваните учебни е-ресурси. По този начин провеждането на е-обучение става в т.нар. среди за виртуално обучение (СВО), които дават конкурентно предимство, заради прилагането на съвременни технологии, методи и средства, обясни проф. Тотков.

Стандартизираните учебни е-материали са проектирани, разработени и апробирани така, че да отговорят на световни стандарти, по специална методика и в съответствие с добрите практики. Те включват 182 е-ресурси за 297 дисциплини на 102 специалности, от които 71 за придобиване на образователна квалификационна степен „бакалавър“ и 31 – за „магистър“. Има 431 е-модула за 191 дисциплини в 87 бакалавърски програми и за 45 предмета в 31 магистърски програми. Създадени са също и 104 е-курса – 73 в бакалавърски и 31 в магистърски програми, както и 5 е-курса за обучение на студенти и преподаватели в областта на ЕДФО.

Електронните учебни ресурси са в 19 професионални направления на 6 области на висшето образование у нас – педагогически науки, хуманитарни науки, социални, стопански и правни науки, природни науки, математика и информатика, технически науки и изкуства. Новата среда за виртуално обучение даде възможност за създаване на 2 бакалавърски и 3 магистърски дистанционни програми, съобразени с изискванията на образователния пазар, подчерта проф. Тотков.

Той обясни, че съвместно с Националната агенция за оценяване и акредитация са създадени и националните критерии за оценка на качеството на дистанционното обучение във висшето образование. Те се използват в цялата страна при провеждане на дистанционни и електронни форми на обучение.

В рамките на проекта е проведено пилотно е-обучение с участие на повече от 2200 студенти. Студентите са от 71  специалности, като 1950 от тях са бакалаври, а останалите 250 – магистри, и всеки завършил поне един е-курс. В пилотното е-обучение се включиха още 400 студенти в 14 избираеми дисциплини, а 170 университетски преподаватели преминаха 5-те е-курса за запознаване с електронните дистанционни форми на обучение.

Като част от дейностите по проекта е издадена тематична поредица от 8 монографии „Електронният университет”. Тя включва книгите „Е-обучението в информационното общество“, „Тестът в е-обучението“, „Методика и организация на е-обучението“, „Свободният софтуер в е-обучението“, „Мобилно и адаптивно е-обучение“, „Е-българистика (език и литература)“, „Е-българистика (методика и практика)“ и „Пловдивски електронен университет“.

Проектът е в съответствие с един от приоритетите на Стратегията за развитие на ПУ „Паисий Хилендарски“ (2011 ― 2020) ‑ проектиране и създаване на пакет от научно обосновани стандарти и нормативна база за обучение, изследвания, управление и оценка на академичното качество на основата на университетска информационна инфраструктура от тип „електронен университет”, обясни проф. Тотков. Освен него днес на заключителната пресконференция присъстваха още