Православната църква в България почита  на 17 януари паметта на Преподобни Антоний Велики.
В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята.
Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи.
Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
Именници на този ден са :
Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.