Жалко е, когато една държава се управлява, уповавайки се на   народната мъдрост „Всяко чудо за три дни”.  Защото,  за управляващите това може да  звучи оптимистично, но когато става дума за лековати и безотговорни управленски решения, последствията са хаос и затъване, така народният представител Манол  Генов коментира на пресконференция в Пловдив ситуацията в БДЖ.
     Депутататът от БСП даде за  пример положението, в която се намира  един  ученик от  Клисура, който учи в Карлово-  при влязлото в сила спиране на линии, за да стигне  до училище ще трябва да е на гарата половин час след полунощ. Ако  вземе автобус цената му е  3.20 лв. в едната посока, а с  влак и в двете посоки  - 1.35. Ежедневната разлика, само в едната посока е 1.85, но ако го сметнете по двадесет учебни дни то сумата  нараства  128 лева,  само за пътни и  то при средна работна заплата в региона от около 400 лева, допълни Генов. При работещите, ситуацията е свързана с отнемането на удобен превоз до работното място, и даде за пример  работещ в Пловдив от Асеновград - ако работникът свършва работа в 20.30 часа  при  съкратен  последен влак в 22.00 няма с какво да се прибере в родния си град.
БДЖ е най-евтиният начин за предвижване за ученици,   студенти, пенсионери, които заплащат 50% от цената на билета. А тя е: 1.50 лева в направление  Пловдив – Асеновград,  3,80 лева в направление  Пловдив – Карлово, 3,00 лева в направление  Пловдив –  Първомай , 2,40 лева в направление  Пловдив – Стамболийски, 1,50- 2,10 лева в направление  Пловдив -  Садово-  Поповица, 4, 90 лева в направление  Карлово – Пирдоп. Със спирането на влаковете  цената ще се увеличи повече от  3 пъти.
Това е социален геноцид, счита депутатът от левицата и е удар върху бюджета на всяко българско семейство. Ако днес, за да достигне до училище на вашето дете са му необходими до 4 лева, то утре тази сума ще бъде 12 лева. Месечно това  са около 200 лева от семейния бюджет.
Министър Московски се пробва да се оправдае с процедури по блокиране на милиони и забавена нотификация от Брюксел. Управляващите разчитаха,  че щом кажеш на българския данъкоплатец „Брюксел”, той ще притихне и смирено ще наведе главица. Реакциите обаче  бе различна - силен отпор на готвеното от властта  безумие показаха и граждани,  и опозиция. Тогава транспортния министър  изведнъж се сети, че трябва да има цялостна стратегия за развитието на Български държавни железници.  Силно се надявам, докато се получи нотификацията от Брюксел, правителството и експертите му в сектора сериозно да огледат целия сектор  и да имат работеща визия как да го оптимизират, осъвременят и спасят от затриване. Много прост е вариантът да нарежат вагони, да ударят ключа на гари и спирки и да протриват ръце за съдбата на печелившите модули от железниците ни, но това не е работещо за държавата, катеоричен бе Манол Генов.