Днес отбелязваме 135  години от Освобождението на България. Традицията датира от 1888 година, като 3 март се е празнувал като Ден на Освобождението на България от османско владичество, а от 5 март 1990 година е обявен за Национален празник.

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Санстефанският мир е подписан на 3 март или на 19 февруари по стар стил, като датата е избраназаради съвпадението с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България без Северна Добруджа, Тракия без Гюмюрджинско и Одринско и Македония без Солунската област и Халкидическия п-в.  Според договора, България се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта, а парламент е трябвало да изработи Органически устав. Било е предвидено временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар.

Със Санстефанския мирен договор България отново е на картата на Европа, а населението тогава е наброявало 4 800 000 души.

По късно  Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор и той е ревизиран и заменен с Берлинския договор от юли 1878 година. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което е плащало ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана.  Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта, а Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

колаж: Интернет