Днес е Велики четвъртък според Православния календар.  Той четвъpият ден от Страстната седмица - последната от живота на Исус Христос.През нея той изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов. Всеки ден от тази седмица, според Църквата, е Велик. Велики четвъртък е свързас с Тайната вечеря когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“ След това вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос разкрил пред своите ученици, че ще бъде предаден.Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника.

В червено трябва да се боядише първото яйце. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата –  да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет.Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.  В България  по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.  Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците „панетоне“, а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 г.