Текущата демографска ситуация в Пловдивска област  се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност. Това съобщиха от Териториалното статистическо бюро- Пловдив.
Като положителни тенденции през 2014 г. могат да се отчетат намаляващата детска смъртност и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението.. Основни тенденции в броя и структурите на населението
В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2014 г. изчисленото постоянно население на област Пловдив е 675 586 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 2 611 души, или с 0.4%.
В общия брой на населението жените са повече (51.8%), или на 1000 мъже се падат 1075 жени.
Към 31.12.2014 година в градовете живеят 506 078 души, или 74.9% от населението на областта, а в селата - 169 508 души (25.1%).
Към края на 2014 г. населените места в област Пловдив са 212, от които 18 са градове и 194 - села. В 16, или в 7.5% от населените места живеят от 1 до 50 души.
Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява основно в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.
Към 31.12.2014 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 19.9% (134 737) от населението на областта. В сравнение с 2013 г. този дял нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3.1 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23.2%, а на мъжете - 16.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2014 г. децата до 15 години са 14.1% (94 950) от общия брой на населението. Спрямо 2013 г. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 г. намалява с 0.5 процентни пункта.
Към 31.12.2014 г. общият коефициент на възрастова зависимост - отношението на лицата под 15 и на 65 и повече години на 100 лица от населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 51.5%. През 2005 и 2013 г. този коефициент е бил съответно 43.7 и 50.2%. В градовете това съотношение е по-благоприятно - 47.6%, отколкото в селата - 64.5%.
Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължаващия процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя за средната възраст на населението. През 2000 година този показател е бил 39.9 години, а през 2013 година - 42.9 години. През 2014 г. средната възраст на населението общо за областта е 43.0 години. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете. В градовете този показател има стойност 42.1 години, а в селата той е 45.7 години.
Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказва както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране1.
1 При изчисляване на населението в трудоспособна възраст за 2014 година са включени мъжете на възраст от 16 до навършването на 63 години и 8 месеца и жените на възраст от 16 до навършването на 60 години и 8 месеца.

Населението във трудоспособна възраст към края на 2014 г. е 413 743 души или 61.2% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с 5 309 души или с 1.3%. Фиг. 1. Население под, във и над трудоспособна възраст в област Пловдив по години
Населението над трудоспособна възраст през 2014 г. е 160 847 души. За една година то се е увеличило с 1 335 души. Това се дължи на остаряването на населението и на замразяването на възрастовата граница за пенсиониране за последните три години.
Сред населението под трудоспособна възраст се очертава тенденция на увеличение. През 2010 в сравнение с 2009 г. увеличението на тази категория население е с 343 души, а през 2014 година спрямо предходната - с 1 363 души. През 2014 г. населението под трудоспособна възраст възлиза на 100 969 души.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2014 г. това съотношение е 65. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 122 млади хора.
Продължава увеличаването на броя на ражданията в областта и повишаването на равнището на раждаемостта. През 2014 г. в област Пловдив са родени 6 673 деца, от които 6 636, или 99.4%, са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил със 152 деца. Коефициентът на раждаемост е 9.8‰2.
От всички живородени през 2014 г. 3 409 са момчета, а 3 227 - момичета, или на 1000 момчета се падат 947 момичета.
В градовете живородените деца са 5 104, а в селата - 1 532, или на 1000 души от градското население се падат 10.1 живородени деца, а на 1000 души от селското население - 9.0 живородени деца. Увеличение на раждаемостта е регистрирана и в градовете и в селата.
Раждаемостта в област Пловдив е малко по-висока от средната за България - с 0.4‰.
 Формиралата се тенденция на намаляване на раждаемостта през последните четири години се дължеше предимно на намаляване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост3. Докато през 2009 година средният брой живородени от една жена е бил 1.55 деца, то през 2013 година той достига 1.52, а през 2014 година се увеличава до 1.58 деца. Като се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст през 2014 г. намалява с 11.2% спрямо 2009 г. и непрекъснато се увеличава средната възраст на майката при раждане на дете - 27.9 години за област Пловдив през 2014 г., може да се предположи, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на раждането на второ или следващо дете. Фиг. 2. Сключени бракове и живородени деца, коефициент на плодовитост в област Пловдив по години
От 1991 - 1992 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял от 24.2% през 1995 година нараства на 57.9% за 2013 година. През 2014 г. броят на живородените извънбрачни деца е 3 741, или 56.5%. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.
В общата смъртност сред населението не настъпват съществени изменения, както в нейния обхват, така и в нейното равнище. През 2014 г. броят на умрелите е 9 563 души. В сравнение с предходната година техният брой се е увеличил с 312 души, като коефициентът на обща смъртност4 (14.1‰.) е с 0.5‰ по-висок от този през 2013 г., което се дължи на общото намаление на населението (средно с 0.8% на година за периода 2009 – 2014 г.).
 Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.
 Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината.
Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете (15.2‰), отколкото сред жените (13.1‰) и в селата (19.4‰), отколкото в градовете (12.4‰).
 След достигнатото високо равнище през 1999 г. - 16.9‰, коефициентът на детска смъртност5 намалява и през 2014 г. достига 8.3‰. През 2014 г. в областта са умрели 55 деца на възраст до една година.
Това равнище на детската смъртност в областта е с 0.7‰ по-високо от средното за България. Фиг. 3. Коефициенти на обща и детска смъртност в област Пловдив по години
 Равнището на общата смъртност на населението в област Пловдив е по-ниско с 1.0‰ от средното за България. Естествен прираст на населението
Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 година досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на областта непрекъснато намалява. През 2014 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 2 927 души. Това е второто най-голямото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 2006 година. Стойността на коефициента на естествения прираст6 е минус 4.3‰. Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 10.4‰, докато в градовете тази стойност е минус
В област Пловдив естественият прираст е с 1.4‰ по-висок от средния за страната.
5. Брачност и бракоразводност
През 2014 г. са регистрирани 2 603 юридически брака, като те са с 406 повече от предходната година, и това е най-високата стойност след 2008 година. От тях 81.1% са в градовете. В селата са сключени 492 брака.
6 Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението.
През 2014 г. броят на регистрираните бракоразводи е 993 и е с 51 по-малък от този през 2013 година. Над 82% от тях се отнасят за градовете. Над 90% от разводите са по взаимно съгласие, 7.8% са поради несходство в характерите, а за малко над 1% от тях причината е фактическата раздяла.
 Вътрешната миграция включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на областта.
През 2014 г. в преселванията между населените места в областта са участвали близо 4.1 хил. души, които са с 0.2 хиляди повече в сравнение с предходната година.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в областта, 43.8 % са мъже и 56.2 % - жени.
По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (35.5%), следвани от лицата под 20 години (23.5%). Значително по-малък е делът (19.0%) на 40 - 59-годишните и на тези на 60 и повече навършени години - 22.1%.
Най-голямо движение има по направлението "село-град". Над 1.4 хил. души (34.4%) са сменили местоживеенето си от село в град. С по-малък обхват са миграционните потоци по направленията "град-село" - почти 1.4 хиляди (33.3%) и над 0.9 хиляди (21.1%) по направлението "град-град". Най-слабо изразено е движението между селата. От всички мигранти през 2014 г. над 400 души (10.2%) са се преселили от селата в селата.
В резултат на преселванията между градовете и селата, населението на селата е намаляло с 48 души, респективно с толкова се е увеличило населението в градовете.
Преселващите се, избрали за свое ново местоживеене област Пловдив са 8 475. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 9.5%, Пазарджик - 6.2%, Смолян и Стара Загора - по 5.3% и Хасково - 4.9%.
През 2014 г. 1 961 души са променили своя настоящ адрес от областта в чужбина, като от тях 54.1% са мъже.
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в Пловдивска област, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за пребиваване в страната. През 2014 г. 1 305 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в Пловдивска област. Относителният дял на мъжете е 52.0%, а на жените - 48.0%.
В резултат на механичния прираст от вътрешна и външна миграция населението на областта през 2014 г. се е увеличило с 316 души.
През 2014 г. в НСИ е актуализирана демографската прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2070 година. Тенденциите в перспективното развитие на населението в областите по пол и възраст са обвързани със съответните проекции в националната прогноза (I вариант - реалистичен) общо за страната, която удовлетворява концепцията за конвергентност на страните от ЕС.
Очакванията са през 2070 г. населението в Пловдивска област да намалее със 107 720 човека или 15.9%. При мъжете намалението е с 44 044 човека или 13.5%, а при жените - с 63 676 лица или 18.2%. Средното намаление на населението през периода 2015 - 2070 година е с 1.6% на петгодишен период.