След изключително успешната изложба на Станимир Видев и Георги Щърбев, идва ред на друг любим на публиката творец, чаровния майстор на меката гротеска Ганчо Карабаджаков, който ще представи в залите на галерия Аспект поредната си самостоятелна изложба в периода от 21. април до 12. май.
    За Ганчо Карабаджаков, или както сам той с намигване се титулува Карабаджо, може да се пише и каже много;  той от години е изкушен не само от изкуството, но и от политиката и участва активно в обществения живот на страната. И в момента е заместник кмет на Велико Търново, където влага много сили и ентусиазъм за културното развитие на старата ни столица. Но Ганчо е преди всичко творец и въпреки многото му ангажименти, той не спира да твори, да се развива и да прави изложби. Настоящата изложба е договорена с него още от миналата година и всички картини в нея са създадени специално за пространството на галерия Аспект. В експозицията са подредени характерни като тематика и стил платна: закачливите битови и еротични фигурални композиции, библейските и историческите сюжети са поднесени с фина и ненатрапчива гротеска, пречупени през погледа на художника, който гледа на света с очите на истински балканец, на човек, който не се приема на сериозно, но приема много сериозно героите си, а те са въплъщение и еманация на родното, на българското.  В един от текстовете към големия каталог, който Карабаджо издаде по повод своята 60-годишнина, изкуствоведката Светла Москова пише прекрасен текст, характеризиращ много точно твореца и неговите платна: „Един художник в своята зрялост, какъвто е Ганчо Карабаджаков, е достигнал до собствените си прозрения за света, за неговия кръговрат и за безкрайното препускащо време. Майсторството да удържиш мига се крие в необходимостта да го впрегнеш в личното си спокойствие, или напрежение, в ритъма си, постигнат в краткото битие отредено за земния ни път. Художникът е открил начин да забави времето. Да претвори човешките ценности чрез посланието на притчите на всяко поколение.... В своите живописни платна той разказва за хода на човешкото време. Спокойно и същевременно виртуозно градира природните сезони, обогатява ги с човешко присъствие, дава им окраската на сладостта, негата, тайните желания и явните послания, вписани в големия кръговрат на „вселенските” събития... Но преди всичко, не е забравен смехът. Една тънка иронична усмивка се промъква по лицето на художника, и едно намигване, в което се крие прозрението на човек, носещ мъдростта в себе си. Аз съм сигурна, че Ганчо наблюдава света от своя връх, горе някъде в Арбанаси, седнал на покрива под комина на къщата си, бърбори с гаргата, кацнала на отсрещното сухо дърво. Котаракът се мотае долу в ниското, а луната и слънцето в небето, разминавайки се, разменят въздушни целувки. Той тихичко слиза в ателието си, мимоходом наднича в отворената Вечна книга и новата картина сама изплува през дима на ароматната цигара и уханието на кафето. Денят започва...”.
    А пред публиката, по стените на галерията , са резултатите от работата в ателието, всеки може да ги види, да се докосне до жизнеутвърждаващия свят на Карабаджо, а защо не и да отнесе в своя дом частица от него.