Българското дружество по белодробни болести (БДББ) събра 60 медицински сестри от цялата страна на обучителен курс за работа с пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Участничките бяха от клиники и от звена в доболничната помощ от 30 медицински центъра. Инициативата е част от програмата за продължително обучение по белодробни болести на дружеството и се провежда за трети път. Целта на курсовете е да се повиши експертният потенциал на медицинските сестри в областта на диагностиката, лечението и контрола на хроничните белодробни заболявания. Програмата се провежда със съдействието на GlaxoSmithKline – България.

3.5 милиона души умират в резултат на ХОББ всяка година по света. Над 64 милиона са болните от ХОББ в глобален мащаб.В България по данни от представително национално епидемиологично проучване болни от ХОББ са 15% от населението. 40 000 болни получават медикаменти за лечение на ХОББ според НЗОК. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за ХОББ, а у нас 50% от учениците и 40% от възрастното население са пушачи.

Като лектори в обучението се включиха водещи български белодробни специалисти от София, Пловдив, Плевен, Варна - доц. д-р Диана Петкова от МУ Варна и МБАЛ „Св.Марина“ Варна, доц. д-р Явор Иванов от МУ Плевен и МБАЛ „Г.Странски“ Плевен, доц. д-р Владимир  Ходжевот МУ Пловдив и МБАЛ „Св.Георги“ Пловдив, доц. д-р Ваня Юрукова от МУ София и СББАЛ „Св.София“,София, доц. д-р Благой Маринов от МУ Пловдив, д-р Валентина Димитрова и д-р Велин Стратев от МУ Варна и МБАЛ „Св.Марина“ Варна.

Курса откри доц. Диана Петкова, председател на Българското дружество по белодробни болести. Тя вдъхнови участничките с примера на историческите личности, създали ореола на хуманната професия на милосърдните сестри, сред които блести Флорънс Найнтингейл(1820 - 1910). "Дамата със светилника" прави революция в здравеопазването, като поставя основите на професионалната сестринска грижа. Създава първото светско училище за сестри в света - в Лондон през 1860. По нейна инициатива болниците в Англия са снабдени със системи за вентилация и канализация, болничният персонал задължително минава през обучение, а цялата информация се обработва  статистически. От 1974 г. по инициатива на Международния съвет на медицинските сестри (ICN) рожденият ден на Флорънс Найнтингейл, 12 май, се чества официално като Международен ден на медицинската сестра.

Курсът завърши с практическа част - посещение на водещи звена в лечението на пациенти с белодробни заболявания в Пловдив. Домакините доц. Владимир  Ходжев и доц. Благой Маринов, членове на Управителния съвет на БДББ, запознаха сестрите с начина на работа в клиниките и демонстрираха новите апарати в лабораториите.

На пресконференция в края на курса организаторите от БДББ изнесоха данни за епидемиологията на ХОББ у нас, както и за профилактиката, диагностиката, лечението и контрола на болестта. Дискутирани бяха и възможностите за подобряване на грижата за пациентите, както и наболелите проблеми на системата на здравеопазването у нас и статуса на медицинската сестра.

Следваща стъпка в обучителната програма на БДББ ще бъде разработването на специализирани практически ръководства за медицински сестри за работата с пациенти с ХОББ. Едно от тях ще бъде за извършване на спирометрични изследвания, а друго ръководство ще помага на сестрите стъпка по стъпка да усвояват метода на работа с различните инхалаторни устройства.

В отговор на журналистически въпроси доц. Диана Петкова – председател на БДББ, посочи, че 40% от пушачите развиват ХОББ, като особено тревожно е „подмладяването“ на случаите на болестта и нарастването на болните сред жените. Доц. Петкова подчерта значението на медицинската сестра в грижите за пациенти с ХОББ. „Ние сме в дълг към медицинските сестри – каза тя. - Практикувайки в Западна Европа, ние винаги забелязваме различния подход към сестрите там, различен е и самият модел. При нас е много строго разделението между лекари и сестри, а е необходимо сестрите да участват равнопоставено в събития, организирани за лекари. На големите медицински форуми по света винаги има и сестринска секция. Има изключително добре подготвени медицински сестри, които познават респираторната наука, говорят чужди езици и участват в световни конгреси. Бих си пожелала и ние да имаме такъв прецедент и да вървим в тази посока и в България. Статуквото, което трябва да нарушим, е оставило много от сестрите далеч от новостите в медицината, включително от новите инхалаторни устройства. Затова направихме така, че на курса в Пловдив те можаха да видят и сами да проверят как се работи с всяко инхалаторни устройство. Това ще им даде увереност в ежедневната дейност.“

Доц. Явор Иванов, зам.-председател на БДББ, наблегна на факта, че медицината в ХХІ век е екипна работа. „Ние разбрахме това и затова искаме да подготвим нашите най-близки сътрудници – сестрите, да отговорят на изискванията – каза той. - Сестрата е тази професионална фигура, която стои много по-близо до пациента от лекаря. Затова е важно тя да е в течение на съвременните тенденции, за да може грамотно да помага на пациента и по този начин предписаното от лекаря да добие своята пълнота. БДББ осъзнава необходимостта от екипна работа, необходимостта сестрите да бъдат системно обучавани, ние виждаме този глад  за знания от страна на сестрите и полагаме усилия да го задоволим.“

Доц. Ваня Юрукова, член на Управителния съвет на БДББ,отбеляза, че сестрите трябва да се включват в програмите за непрекъснато обучение на здравни кадри както по отношение на грижите за болните, на лекарствените продукти и устройства, така и по отношение на стационарната и на доболничната помощ. „Като имат възможност да повишат своята квалификация, те ще бъдат значително по-полезни при грижите за болния – подчерта тя. - Това би довело до подобряване контрола на заболяването – и по отношение на лечението, и по отношение на профилактиката. Съвет от медицински специалистпри отказването от тютюнопушене или при работата с инхалатор може да се отрази значително на качеството на здравната помощ.“

Членовете на ръководството на БДББ споделиха тревогата си от недостига на белодробни медицински сестри в цялата страна. В повечето от клиниките само 2/3 от капацитета за сестри е запълнен. Очаква се проблемът да се изостри през летния период по време на отпуските. Остава отворен и въпросът за недофинансирането на клиничните пътеки за белодробни болести и неадекватното заплащане на труда на специалистите – лекари и медицински сестри.