На световното първенство по гребане в Пловдив през юли ще се състезават 330 лодки. Всички те са уникални - защото са проектирани и построени точно за състезателите, които гребат в тях и заради вложените космически материали и технологии, каза доцент д-р Румян Христов. Той е директор по спортно-техническата част на първенство и преподавател в Националната спортна академия.

Еволюцията на гребния спорт е направила лодките свръх леки и тесни с обща тенденция за по-малко съпротивление във водата, казва доц. Христов. Нещо повече, стремежът към олекотяване на лодките е причина FISA да наложи минимални тегла за всяка лодка. И ако при претеглянето преди старта лодката се окаже по-лека, съдиите добавят в корпуса тежести, докато се изравни с теглото на лодките на всички останали състезатели. Това е нещо, което публиката на състезанията не знае, но е важно за почтеността на състезанието, където всички трябва да гребат при равни условия, обяснява доцент Христов. Едноместната лодка /скиф/ например не може да тежи по-малко от 14 килограма, а двойките - по-малко от 28 килограма. В това тегло влиза самата лодка, крачното устройство, подвижната седалка /слайд/, аутрегери и ключове /устройство за прикрепяне на греблата към корпуса на лодката/. Корпусът на една състезателна лодка наистина е направен с космически материали като кевлар и карбон-графитни материали.

Според регламентите на FISA при греблата няма никакви ограничения. Тенденцията е те да стават по-леки. Вече се произвеждат изцяло от карбон, което ги прави леки и здрави. Един чифт гребла за скулово гребане например тежи около 1,8 килограма. Удобството и предимствата на леките гребла са в това, че създават по-малки инерциални сили особено при високо темпо на гребане. Няма стандарти за дължина на греблата и форми на лопатките. “Греблата са един вид скоростната кутия на лодката. Тази “скоростна кутия” се наглася спрямо възможностите и стила на състезателя” - обяснява доцент Христов.

Но докато през последните 20 години FISA не е правила корекции в стандартите на теглата на лодките, останалите пропорции в тях не са фиксирани - лодките могат да бъдат по-къси или по-дълги, по-широки или по-тесни. Дължините на едноместните лодки /скиф/ варират с около 60-80 сантиметра. Няма и стандарт за формата на лодката /напречно сечение/, като целта на всички конструктори и дизайнери на лодки е да намалят съпротивлението във водата.

Най-динамично в последните години се развива дизайнът на аутрегерите /устройствата за прикрепяне на греблата към корпуса на лодката/. Съвсем до скоро това бяха алуминиеви тръби, сега са тип крила от карбон. Изнесени високо нагоре над корпуса, така че при по-силен вятър вълните да не се блъскат в тях и да пълнят лодката с вода. Това е последната техническа новост в лодкостроенето.

Преди десетина години немската фирма “Емпахер” бе всепризнатият лидер в производството на лодки. Техният фирмен цвят е жълт и лодките, които конструираха бяха с жълти корпуси. Повече от 2/3 от лодките на най-силните състезания в света бяха на “Емпахер”, припомня доцент Румян Христов. В последните десетина години обаче все повече от елитните лодки смениха цвета и са бели. Това е цветът на новия лидер в лодкостроенето - италианската “Филипи”. На американския континент в лодкостроенето властва фирмата “Хъдсън”. Тя обаче не може да пробие в Европа, където е големият пазар на лодки.

Транспортът на лодките е един от най-големите разходи при състезания по гребане. Сигурността на превоз е от голямо значение, защото и самите лодки са много скъпи. Един скиф /едноместна лодка/ струва между 8000 и 9000 евро. Двойките са около 20 000 евро. Чифт гребла струват 450 евро, а единичните гребла /за разпашните лодки/ струват също към 450 евро. Така че една добре екипирана съвременна единична лодка струва около 10 000 евро с греблата.

На световното първенство по гребане в Пловдив през тази година се очаква 95-98 на сто от състезателите да дойдат и да гребат със собствените си лодки, с които са гребали минимум 6 месеца. Защото всеки състезател и всеки екипаж регулира много неща в лодката според потребностите си. ФИСА обаче има своя програма за подпомагане на състезателите и отборите с по-скромни бюджети. За тях има лодки под наем.