Основният проблем на земеделието през първия програмен период на усвояването на европейските програми у нас е, че липсват национални цели, около които да се концентрират финансовата помощ и секторните политики. Това беше основният извод при днешното представяне на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България за 2015 г. с акцент изпълнението на Оперативната програма „Околна среда“, Общата селска политика /ОСП/ на ЕС и Програмата за развитие на селските райони /ПРСС/ за периода 2007-2013 г. и в каква степен те са спомогнали за икономическото развитие на страната.
Изводът, който правят икономистите на БАН е, че България е успяла до голяма степен да усвои предвидените средства за ОСП и ПРСС – близо 80%, без обаче да формулира и позиционира националните си приоритети за постигане на растеж в земеделието, производството на храни и развитие на селските райони. Като недостатък на досегашната аграрна политика бе посочена незначителната подкрепата за дребните и средните производители, в резултат на което 78% от финансовите средства от ЕС се усвояват от едва 3-4% от фермерите - едри стопански структури, които акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници.
Основният проблем, на който не се обръща внимание, е липсата на конкурентоспособни семейни ферми. Това трябваше да бъде в центъра на политиките – да има съвременни и добре оборудвани семейни ферми, коментира проф. д-р Митко Димитров, директор на ИИИ.
Нашият анализ показа, че за последните 130 години в отрасъл „Земеделие“ не е влизала толкова крупна сума колкото са привлечените инвестиции по линия на европейските програми, заявиха доц. д-р Дарина Русчева и доц. д-р Огнян Боюклиев. При качествения анализ обаче се вижда друго – парите влизат в земеделието, но брутната добавена стойност /БДС/ намалява, добавиха те.
Докладът сочи, че БДС в отрасъл „Земеделие“ в абсолютно изражение е около 4 млрд. лв. по постоянни цени от 2010 г. След 2008 г. обаче се наблюдава свиване и достигане до нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода преди членството на България в ЕС от 1998 до 2006 г. Съответно, и делът на селското стопанство в общата БДС спада под 5% за първи път, откакто има статистика за Брутния вътрешен продукт на страната, смята доц. Боюклиев.
По думите му до 1989 г. страната ни е произвеждала два пъти повече зърно от сега, но преди не изнасяхме зърното, а то се трансформираше във фураж, брашно, тестени изделия, съответно фуражът в месо и мляко, те пък - в млечни и месни продукти и така се увеличаваше добавената стойност, коментира Боюклиев. И добави, че най-голямата добавена стойност се получава по линия на туризма. Ако в зърното имаме 5% добавена стойност, то в „чинията на туриста“ тя е 20 пъти повече, подчерта икономистът.
Според доц. Буюклиев, след като страната ни се е превърнала в износител на зърно, теоретично губим хиляди работни места и близо 1,5 млрд. лв. добавена стойност средногодишно. Затова и икономистите на БАН съветват фермерите да произвеждат скъпи храни. На практика сме страна от средиземноморската географска зона, за която е типично производството на грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, етерично-маслени култури, мляко и месо – продукти с висок дял на добавената стойност, обясниха те.
По отношение изпълнението на Оперативна програма „Околна среда“ през първия програмен период икономистите на БАН отчетоха  частично подобряване на публичната инфраструктура с изградените 13 пречиствателни станции у нас.
Ефектите върху подобряване управлението на отпадъците и защита на почвите са частични: изпълняват се 129 проекта, каза гл. ас. д-р Дочка Велкова. Завършени са 2 депа за битови отпадъци, а в процес на изграждане на още 19 с общ капацитет от над 16 млн. т. отпадъци, добави тя. И препоръча за изпълнението на ОП „Околна среда“ от 2014 до 2020 г. да се осигури приемственост с първия програмен период и спазване на предварителните условия в Споразумението за партньорство с ЕС, за да не ни бъдат спрени програмите за екология, земеделие и конкурентоспособност на българската икономика.