Състоянието и проблемите на националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити в тази учебна година дискутираха  пловдивски  учители, директори, експерти от Регионалния инспекторат,  преподаватели в математически, педагогически и филологически факултети на ПУ „Паисий Хилендарски” в Дома на учителя в Пловдив. Близо три часа  търсиха адекватни решения за промени в образователната система на кръгла маса,  организирана от Федерация „Училищно образование” към ГС на БСП –Пловдив.
„Основният проблем при четвъртокласниците е четенето с разбиране”, алармира Красимира Брайкова, главен учител в СОУ „Св. Константин Кирил Философ”. Констатацията й подкрепиха и други нейни колеги в начален курс. Помощник-директорът на СОУ „Софроний Врачански” Динка Бабрикова анализира основните причини за ниските резултати. Ключови, според нея, са майчиният език и религиозната принадлежност, противоречията и конфликтите в семейството, местенето от училище в училище. Преподавателката заяви още, че най-висок е балът по дисциплината „Човек и природа”, защото е най-близка до живота на децата, следва „Български език и литература”, а на последно място е „Човек и общество”. Според д-р Красимира Танева, специалист по методика на литературното обучение, това се дължи на фактът, че на децата им трябва повече функционална, а не фактологическа грамотност. Тя даде и няколко препоръки, свързани с целите на НВО, сроковете за провеждането, форматът и критерии за оценка. Литераторката в  ОУ „Драган Манчов” Ирина Димитрова изрази своето притеснение от натиска на чуждите езици върху речниковия фонд на подрастващите. „Боравят по добре с технологиите, отколкото с българските думи, не могат да структурират текст и не искат да полагат усилия в овладяването на родното езиково богатство”, докладва учителката на седмокласници своите преки наблюдения. Тя беше категорична, че за съхраняването и опазването на българския език е нужна целенасочена държавна политика. По думите й училището и образователната система са кораб, който трябва да приведе нацията през превратностите на динамичния живот. Позицията доразви Мария Станова от Професионалната гимназия по машиностроене. „Зрелостниците в училището често не владеят родния език и това е заради засилената ислямизация и турцизация на ромите”, обясни преподавателката. По думите й те нямат основни познания за букви, правописи и род на думите, как да  четат, пишат и да разбират българския език. Директорът на най-голямото ромско училище ОУ "Пенчо Славейков" Екатерина Делинова подкрепи тезата на колегата си, посочвайки, че при нея децата не са билингви, а монолингви и учебният процес е възпрепятстван сериозно от това. Преподавателите се съгласиха, че голяма част от проблемите в образователната система произтичат от делегираните бюджети.
Те се обединиха около тезата, че за да има по-високи успехи на външното оценяване, трябват нов подход, нови програми и съвременна методика. „Бизнесът трябва да подаде ръка на обучаващите се”, единодушни бяха учителите. Заместник-деканът на математическия факултет в ПУ проф. д-р Коста Гъров препоръча средното образование да се модернизира и да бъде адекватно на динамично развиващите се технологии. Според него заплащането на учителите трябва да е достойно, гарантиращо самочувствие, стимулиращо самоусъвършенстването и атрактивно за младите преподаватели. Директорката на СОУ ‘Черноризец Храбър” Елена Кисьова акцентира върху желанието на учителите да актуализират знанията и компетентността си както в езиково отношение, така и в специализираните профили. На връзката училище-ученици-родители наблегна преподавателката в СОУ „П. Хилендарски” Маргарита Димитрова, която апелира да се развива творческото мислене на децата. Изобретателността на зрелостниците за преписване може да се възпрепятства чрез увеличаване броя на квесторите, поставяне на камери в залите и в местата за ксерокопиране на изпитните материали, счита експертът по математика в РИО – Пловдив г-жа Данаилова. По нейно мнение безобразните отсъствия и несериозното отношение на родителите, както и непознаването на българския език водят до плачевни резултати. Проблемите могат и да се задълбочат с предвидената в новия образователен закон автономия на училищата, предупреди бившият зам.-министър на МОН доц. Атанаска Тенева. По думите й мобилността на учениците и тяхната мотивация в подготовката за зрелостни изпити трябва бъдат обект на задълбочен анализ в търсенето на решения за преодоляването на проблемите. Мнението на учителските колективи е важно, трябва да се вземе под внимание и да бъде чуто, обобщи председателят на Федерацията доц. Кирчо Атанасов. .