Крайно време  е държавата и най- вече изпълнителната власт, да разбере, че има и други средства за овладяване  на проблема с незаконните ромски къщи. Достатъчно дълго време  държавата  прави новини от това как с багер се събарят незаконни къщи по всички краища на страната- гледахме Ямбол, Стара Загора, сега Гърмен и къде ли още не. Същата тази държава реши, че вместо да се търсят начини за решаване на ситуацията с незаконните ромски къщи, е по-лесно там да се прати жандармерия. Същевременно няма нито един град, в който проблемът с незаконните ромски къщи да е решен трайно. Политици, медии, общественост   правят политика и  атракции от това как ромите се бунтуват срещу багерите, сетне остават бездомни след съборените къщи, после се преселват в друг град и правят същото. След време някой им праща я жандармерия, я багер, а някой плаши всички как може за един час да стане Ратко Младич...
  Какво излиза- след като държавата буквално си „ игра“ на Десетилетие на ромско включване, сега си играем на ромско изключване.Продължаваме да пишем Стратегиии за интеграция на ромите, които остават само на книга.
    Държавата трябва час по-скоро да намери работещ вариант, през който там, където е възможно, да се започне узаконяване на част от застрояването от ромски фамилии. Специално визирам местата, където застрояването е поне частично възможно върху земеделски или горски фонд. Такива случаи има навсякъде, вариантите на решаване обаче трябва да дойдат съвместно между държава и общини. Асеновград, Пещера, община Родопи, с. Ново село, община Стамболийски и къде ли не... И по-добре е това да се прави, защото е най-краткият начин от една такава фамилия да направиш гражданин „ на светло, през закон“. Защото той вече ще има законен имот, а с това и законни партиди за ток, вода, ще бъде лесно намиран от училищни и социални власти, от полиция и призовкари дори.
   В момента държавата не прави нищо, освен да седи и да гледа през телевизора как багерът събаря незаконни къщи,  жандармерията със седмици пази край руините ядосаните роми от една страна, а от друга съседите им, а българските граждани се настройват едни срещу други.
Доказателство за това е един ярък казус с незаконните къщи в едно от най- етническите села в Пловдивска област, село Боянци. Официалната преписка на община Асеновград, с която се иска този проблем да бъде решен, е от 2007 година, а самият проблем е от половин век. Къщите са незаконни, върху земеделски земи, които в последствие са възстановена собственост на Бачковския манастир. От няколко месеца има най- сетне вариант да се направи размяна на дарение на земи със Светия синод, за да може общината да промени предназначението и да урегулира имота и така да узакони къщите. Стигна се до сезиране и до премиера Борисов, след което лично вицепремиерът Томислав Дончев пое ангажимент за посредничество. И какво стана- едно голямо нищо. Защото цялата група съветници от ПП ГЕРБ в Общински съвет Асеновград отказа да подкрепи варианта и открито каза с това решение, че те като партия не желаят да се решава ромския въпрос. Вероятно чакат партийно разпореждане как да постъпят? А в същото време имаме Областна стратегия за етническа интерграция, както и Национална такава до 2020 година. Политики на хартия, а в действителност багери и жандармерия, а държавата гледа всичко това през телевизора.