9 лекари и медицински сестри, както и 8 доброволци дежурят на сушата край гребния канал в Пловдив по време на световното първенство по гребане до 23 години. 8 са спасителите, които дават дежурство във водата. За ръководителя на тези 25 обучени мъже и жени - доктор Асен Шумков. Това е третото му голямо състезание от световен и европейски ранг. Той сам е подбрал екипа си и е сигурен, че няма медицинска ситуация, с която да не може да се справи. Като опитен мениджър доктор Шумков е разположил три линейки с реанимационна апаратура да дежурят на последните 250 метра от двукилометровото състезателно трасе. Защото именно на финала състезателите са толкова изтощени, че понякога докторът трябва да се намеси. „Имаме апаратура за спешни нужди, диагностика и лечение в медицинския център, в него един лекар и една сестра дават непрекъснати дежурства от 6 сутринта до 20 часа”, казва той.

Доброволците - най-често здрави и бързоноги момчета, при нужда търчат с носилките и с медицинската техника.

„В гребането животоспасяваща медицинска намеса е налага по-често в сравнение с други спортове”, казва д-р Шумков. „Това е спорт, който води до пълно изтощение на състезателите - след всяка гонка спортистите имат релативна хипогликемия и подкиселяване на организма. При сегашните жеги гребците получават и хипертермия. На миналото световно първенство имахме по 4-5 души на ден в медицинския център. За час-час и половина те получаваха интензивни медицински грижи, възстановявахме ги и те продължаваха да се състезават”, спомня си ръководителят на медицинския екип за шампионата на планетата през 2012 година. Впрочем всеки отбор си има и собствен лекар, който също се грижи за възстановяването на гребците.

На сегашното световно първенство първата намеса на линейката на гребния канал е била, за да превържат драскотините на двама канадски треньори, които се сблъскали с велосипедите си, близо до старта на състезателното трасе. „Беше дреболия”, казва д-р Шумков.

Опитният лекар разказва и за вероятните проблеми с публиката. „Най-често това са хипертермични състояния, но понякога някой просто ни вика да му измерим кръвното”, усмихва се той.

Медицинските екипи на гребния канал имат собствени радиостанции за връзка помежду си. „Организацията ни е такава, че времето, за което ще отидем до човек в криза, е по-малко от времето, за което ще оповестят медицинския проблем”, обяснява д-р Шумков. И добавя: „На всеки 500 метра по трасето има и радиостанции за връзка с организационния комитет, така че и времето за оповестяване е много малко. Мога да кажа, че имаме наистина медицинска грижа, достойна за световно първенство.”

Божидар Маджуров е ръководителят на 8-те спасители, които дежурят по трасето върху бързи лодки с извънбордов двигател. „Нашата задача е да подкрепяме и поддържаме състезателите след финала, когато те са изтощени. И ако има по-сериозни проблеми, да ги качим на лодката и да ги предадем на медиците. Когато видим състезател, който е легнал в лодката и е пуснал греблата, значи е зле. Приближаваме се, пръскаме го с вода и ако не се възстанови, го теглим на буксир или двама спасители влизат във водата и го носят в лодката”, разказва Божидар Манджуров.