Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Панталеймон на 27 юли. Той живял през ІІІ в. в Никомидия, по време на управлението на император Максимиян. През целия си живот той се грижел за бедните, лекувал болните и правел чудеса. Заради вярата си в Христа бил подложен на жестоки мъчения – горен с огън, хвърлян на дивите зверове, търкалян в бъчви с пирони отвътре, но винаги ставало чудо и той оставал жив. Накрая войниците на императора го посекли с меч през 305 г. От тялото му вместо кръв потекло мляко, а дървото, за което бил вързан, се разлистило и дало плод.
Според народните вярвания Св. Пантелеймон е покровител на пътуващите. Той е наричан от народа Пантелей Пътник, а поверието твърди, че денят е много подходящ за тръгване на път.
Вярва се, че на този ден прелетните птички се събират на ята и се приготвят за дълъг път до топлите страни. Наричат празника още „Панталей”, „Паталей”, „Църна Паталея”, „Воден Панталей”. Навсякъде той се счита за „тежък”, „лош”, „хаталия” и се почита „за патило”, „за лихо”, т. е. за лошо.
Според народните поверия Св. Пантелей лекувал хората и ги пазел от болести. Затова на неговия празник в Странджа „за здраве” палят свещи по смокиновите дървета и събират и пият росата от листата им. Бременните жени на този ден трябва да се пазят от всякаква работа.
Характерно за народния култ към Св. Пантелей е представата за него, като за по-малък брат на св. Илия и покровител на летните бури, стихии, пороища и наводнения. Оттук е едно от наименованията му – „Воден Пантелей”. Жените месят и раздават обредни пити в чест на светеца и го молят да ги предпази от наводнения и бури.
В Странджа и Родопите има много параклиси и аязми, посветени на Св. Пантелеймон и на празника му там се събират много хора. Тези свети места се свързват със старото предание за елена, който всяка година сам идвал там, за да стане курбан на хората. В българската митология еленът е свещено животно, символизиращо слънчевото божество и християнския му наследник в лицето на Исус Христос.
Тъй като Св. Пантелеймон е смятан за лечител, към манастирите, носещи неговото име в Охрид и Преслав, през ІХ в. били създадени медицински школи и лечебници.