„Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот!  Зад тези думи стои една от най-великите саможертви за майка България - венецът в национално-освободителните ни борби и стремежа на народа ни за обединение - Илинденско-Преображенското въстание. Тази саможертва не е забравена - паметта на българските герои, дали живота си за свободата и обединението на България е жива – Гоце Делчев, Дамян Груев, Яне Сандански, Пере Тошев, Гьорче Петров, Христо Матов, Борис Сарафов, Анастас Лозанчев, Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Стамат Икономов и много други. Поклон пред илинденско-преображенските герои !"
Това заяви народният представител и кандидат за кмет на Пловдив Славчо Атанасов преди отбелязването на 112-ата годишнина на Илинденско-Преображенското  въстание, което по традиция патриотите ще направят. Лидери на ВМРО и НФСБ, симпатизанти и много хора от Пловдив и региона се събират  на 2 август от 11.30 ч. край край манастира "Св. св. Козма и Дамян" над Куклен.

Илинденско-Преображенското въстание избухва през 1903 г., като обхваща Македония и Одринско. Организирано е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).През януари 1903 г. част от членовете на Центрания комитет на организацията свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август по нов стил), когато се празнува Илинден. Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Така се възприема идеята за перманентна революция.
Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолската, Леринската, Костурската, Охридската и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население.
Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които участват 26 000 въстаници срещу 350-хилядна турска войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, бягат в България.