На 18 август Българската православна църква отбелязва смъртта (успението) през 946 г. на свети Йоан Рилски – една от най-големите фигури на Средновековието, оказала влияние върху целия източноправославен свят.Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино, в Осоговската планина.Живее по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството, напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир.В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу.В края на живота си свети Иван Рилски съставил своя „Завет“ – документ, в който светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от „всякакво зломислие“ и да се пазят от „сребролюбивата змия“, „защото сребролюбието е корен на всички злини“. В Завета още се казва: „Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!“.Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. Около 980 година мощите му са открити и пренесени в София. Канонизиран  е за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години.След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г.През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в Рилския манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на светеца – нетленните му мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.