Световноизвестният диригент Йордан Камджалов беше изпратен с бис като на концерт след срещата си със студенти, преподаватели и почитатели в препълнената 6-та аудитория на Пловдивския университет. Разговорът с него тип „отворена катедра“ беше един от акцентите в десетото юбилейно издание на Нощта на учените. В рамките на нощта беше изчерпан и тиражът на книгата „Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта”, чиято премиера беше точно преди беседата с Камджалов.

„Въпроси-отговори-пълноценен диалог, който оставя следи, но не може да се опише. Само може да се почувства” и „Срещата с Йордан Камджалов наистина беше изключителна: един Човек, целунат от Бога!”, коментираха хората след докосването си до младия диригент, изкушен едновременно от музиката, науката и философията. Камджалов сподели, че е престъпление ако не търсим и не развиваме талантите си, а университетът е мястото, от което тръгват всички нови, прогресивни идеи, които движат човешкото развитие напред. „През 21 век ние работим не йерархично, а между отделните хора има създадени мостове и на тях се крепи всеки един успех. Поставянето на високи цели и постоянство  са индикаторите  за успех на всеки човек”, каза той.

След тази среща Йордан Камджалов отговори на въпросите, отправени към учените, интервюирани в книгата „Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта”. И сам пожела на даде отговорите два пъти – веднъж, развивйки мисълта си,  и втори път – кратко, с по една-две думи. Тези две интервюта ще бъдат публикувани във вестника на Пловдивския университет.

Началото на събитията в Нощта на учените беше поставено от ректора на Пловдивския университет „Паисий Хилендарки” проф. д-р Запрян Козлуджов, а доц. Петя Бъркалова  представи книгата. Тя разкрива човешкото лице на учения, кои са учителите на интервюираните  учени, за какво мечтаят, каква е частта на учения в тяхната личност. Интервютата бяха направени от журналистката Ваня Драганова, също възпитаник на Пловдивския университет. Критикът Младен Влашки я определи като "готина и четивна, постигнала е целта - учените се показват като хора, но и с определено надреден светоусет".

Програмата на Нощта на учените беше наситена, а събитията бяха в различни точки на града. Тя бе организирана от четири пловдивски висши училища - Пловдивският университет „Паисий Хилендарки”, Медицинският университет – Пловдив, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и Университета по хранителни технологии.

Юбилейното десето издание на Нощта на учените е посветено на Годината на светлината. В зала „Компас” на Пловдивския университет доц. д-р Тодорка Димитрова презентира „Светлината – позната и непозната” и „Защо и как виждаме”. Ученици, студенти и техните родители посетиха лекциите и задоволиха своето любопитство.

Университетът организира и изложба с любителски фотографии от Националния фотоконкурс „Когато има светлина“. Във фотоконкурса се включиха хора от всички възрасти. 20-те фотографии, оформящи изложбата, бяха предварително избрани след гласуване в социалната мрежа Фейсбук. Постерите ще бъдат изложени на открито в западния двор на университета до 30 септември, съобщиха доц. д-р Петя Бъркалова и Д- р Весела Казашка, координатори на проекта.

Публиката видя  светлината през погледа на фотографите, които са ученици, студенти, преподаватели, лекари, юристи, мениджъри, мъже и жени, на различна възраст. Географията на посещенията във фейсбук е от цял свят. Фотоконкурсът е достигнал до 17 000 потребители, които са гласували за своите фаворити.

Традиционна за Европейската нощ на учените и книгата със стихове на български учени - поети. В рамките на тазгодишните събития д-р Казашка представи книгата „Стъпки 8“, г-жа Канелия Божилова представи свое стихотворение, посветено на любимия мъж, а проф. Балабанов цитира само едно изречение, което разтълкува за широката публика с дълбоко съдържание на време, пространство, живот и неодушевен предмет.
„Кълдаръм, кокиче. февруари.“

Студенти и преподаватели от АМТИИ традиционно дефилираха от Стария град до Римския стадион, където подариха на пловдивчани фолклорния концерт  “Нека искри светлина“, с шедьоврите на българския музикален и танцов фолклор. Академичният ансамбъл на АМТИИ с ръководител проф. акад. Милчо Василев представи в нова светлина традиционния фолклор - в крак с времето и с младежта.

Финалът на Нощта беше озарен от демонстрационното  шоу „Еволюция на светлинните технологии”. На Римския стадион преподаватели и студенти от Физическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ демонстрираха удивителните лица на светлината. Проф. Тинко  Евтимов, физик Георги Иванов и  студенти от факултета представиха пред любопитната публика от ученици  и граждани светлината от сътворението на света, през голямата  тъмнина до съвременните светлинни технологии. Според съвременната физика светлината има корпускулярно-вълнов характер,  едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фотоелектричен ефект), а в друг случай се държат като вълна — наблюдават се явленията дифракция и интерференция и дисперсия. Според квантовата механика фотоните нямат маса, което следва непосредствено от теорията на относителността. Демонстраторите успяха да задоволят любопитството на зрителите и надяваме се да ги запалят по тази интересна наука – Физиката.

Нощ на учените е „мрежово” събитие, което се провежда по едно и също време в около 300 града в цяла Европа и по света по проект „Европейска нощ на учените 2015” – K-TRIO 2 (Researchers in Knowledge Тriangle). В България в програмата се включиха градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Надсловът за втора поредна година беше „Учените в триъгълника на знанието”. Проектът K-TRIO 2 се финансира от Европейската комисия по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт 2020”, уточни д-р Весела Казашка.