Държавната реклама и политика в областта на селския туризъм през последните години е изключително слаба. По данни на Асоциация на българските села (АБС) за реклама на най-разпространения по територия тип туризъм у нас, който играе и съществена роля за социално-икономическото развитие на селските региони, държавата не отделя на практика никакво специално внимание.
Напротив, оказва се, че Министерството на туризма харчи държавни и европейски средства за непрофесионално направени реклами, без ясна визия, целева насоченост и концепция към търсената аудитория. Освен това през последните години ключовите думи "селски туризъм" липсват в лексиката на официалните изказвания по време на публичните мероприятия на ресорното министерство.
Липсата на тясна ангажираност по въпроса за национална и чуждестранна реклама на селския туризъм води до публикацията на експресни и необмислени рекламни материали, които рекламират под наименованието селски туризъм, градски дестинации като Велико Търново, Добрич, Златоград и т.н.
Извадка от националната реклама на "селски туризъм" на Министерството на туризма, проект по ОПРР 2007-2013:
Освен, че българското министерство на туризма рекламира селския туризъм с градски дестинации, се оказва, че липсва диференциране на целевата аудитория и уеднаквяване на рекламата към българските туристи с тази към чуждестранните. Под шапката на "селския туризъм" са пришити и реклами на планински дестинации като природните паркове Рила и Пирин :
През последните години в нито едно от международните туристически изложения, България не е рекламирала селския туризъм у нас като привлекателна дестинация. По темата липсват професионални рекламни видео клипове, печатни и онлайн материали.
В Националната стратегия за развитие на туризма на България за периода 2013-2030, темата за селския туризъм отново изобилства с недомислици при копи-пействането на текстове от едни и други документи:
В Националната стратегия за туризма липсва ясно изразена концепция за инвестиции в обновяване и облагородяване, маркетиране и рекламиране на архитектурните и природни забележителности в селата у нас, които всъщност са основният притегателен фактор за туристите.
Към момента липсва и национална система за акредитация на местата за настаняване в селския туризъм и фирмите, опериращи в този сектор, която да включва критерии, минимални стандарти, символика, формални механизми за контрол и обработка на туристическите рекламации.
По отношение на Програмата за развитие на селските райони - ПРСР 2014-2020 и възможностите за финансиране по мярка 6.4, която подкрепя с европейска субсидия инвестициите в селски туризъм, липсва ясна координация и публичност между Министерството на туризма и Управляващия орган по ПРСР, които да приложат ефективни механизми срещу фиктивното усвояване на европейски средства. Все още не е ясно как ще се проконтролира и предотврати дублирането на лошата практика от предходния програмен период, когато средствата за селски туризъм послужиха за построяване и ремонти на частни къщи, вили и имения.
Асоциация на българските села призовава да се предприемат спешни мерки срещу изброените по-горе слаби звена в управлението и да се използва максимално ефективно и целесъобразно потенциалът на селския туризъм, който заедно със земеделието е приоритет за развитие на селските райони в цяла Европа, но не и в България.