Повече от три пъти са се увеличили посетителите на гр. Пловдив с цел културен туризъм сочи изследване на екип от учени на Пловдивски университет Паисий Хилендарси. Данните на НСИ обхващат последните 3 години и показват покачване от 9% през 2013 г. до 34% за тази година при българските туристи, което е с 10% над Европейските нива. С този резултат Пловдив се нарежда на първо място в страната по брой туристи, които посещават България с основна цел - култура. В същото време ръстът на туристите за първите 8 месеца на 2015-а година вече е над 6%, на фона на общия спад на туристическия поток в страната.

Развитието на Пловдив като център на културния туризъм в страната се дължи както на неговите исторически и географски дадености, така и на иновативния за България подход при стратегическото планиране на туризма на Община Пловдив. През последните години ежегодно се извършват мащабни инвестиции в Стария град и на археологическите обекти. Градът е един от малкото  с дългосрочна стратегия за развитие на културата. Тя е разработена от община Пловдив в сътрудничество с екип на Пловдивския университет и с германските експерти  проф. д-р Оливър Шейт и д-р Патрик Фьол , които консултираха и Общинската фондация „Пловдив 2019” при подготовката на апликационните форми за Европейска столица на културата.

Културната стратегия обхваща периода от 2014 г. до  2024 г. и формира основните културни политики на местно равнище, които поддържат висока степен на сътрудничество между местната власт и неправителствените организации, работещи в областта на културата. Новите подходи към културата я разглеждат като фактор за развитие на творческия потенциал на гражданите, средство за трансформация на средата (икономическа, социална, териториална, интелектуална и др.) и за постигане на по-високо качество на живот. Ролята на културните политики се насочват към развитие на нови публики и промени в градската среда.

Местната власт заделя значим дял от своя бюджет в подкрепа на туристическия сектор и е с тенденция за увеличение, като инвестициите са както в инфраструктура, така и в маркетингови и рекламни кампании в страната и Европа. Като относителен дял, разходите за култура в бюджета на Общината нарастват от 4% през 2013 до 6.8% през 2014 година. Най-голямата част от разходите се отделят за създаване на събития, включени в културния календар на града. Тази година Община Пловдив е финансирала над 100 различни културни събития. Наредбата за финансиране на културни събития, която бе приета през 2013г. изцяло промени политиката за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата и включването им в културния календар на града. Тя подкрепя гражданските организации и културни оператори и ги приобщава към изпълнението на общинската политика в сферата на културата.  Благодарение на новата методика са организирани редица събития с национално и международно значение, които привличат нови публики и подпомагат популяризирането на града. Пловдив успя да развие традиционните си събития и същевременно да привлече много нови с национално и международно значение. Обогатяването и изграждането на стойностен културен календар стои в основата на реализирането на Пловдив като успешна Европейска столица на културата през 2019-а година. Спечеленото международно признание и присъствието на града в престижната класация на „Lonely  Planet“ като една 10-е дестинации които задължително трябва да посетите през 2015г. също са резултат от целенасочената политика на местната власт да  превърне града във водеща дестинация за културен туризъм и допринасят за този имидж. В допълнение проектът за 2019 година гарантира и привличането на допълнително финансиране от държавни и други източници. Ефектите от това допълнително финансиране и усилията на местната власт се проявяват не само в увеличения брой на културните събития, но и в увеличаване на тяхното разнообразие и насочването им към по-млада публика.

 Опазването на културното наследство и превръщането му в ресурс за развитието на общината е приоритет в настоящия управленски мандат. По искане на Община Пловдив, от държавата са предоставени за управление културни ценности с национално значение. Предприети са редица дейности и е създадена нова общинска наредба, която гарантира прилагането на по-ефективна система и за опазването на недвижимото културно наследство. Полагат се целенасочени усилия за опазване и социализиране на археологическите обекти в града, като се обръща особено внимание на неговата реставрация и валоризация. Провежда се и активна политика за популяризиране на културното наследство на Пловдив, Стария град и Капана като атрактивна дестинация за културен туризъм. Работи се за поддържане и развитие на специализираната инфраструктура на града. В същото време непрекъснато се търсят и начини за създаване на нови  атракции, събития, маршрути и локации, които да привличат туристи от страната и чужбина. През последните три години отвориха врати Малката базилика, Римски стадион, Капана – квартал на творческите индустрии и др.

Анализът на събраните данни в междинния отчет на културната стратегия на Пловдив  недвусмислено сочи, че съвременното производство на култура има както пряк, така и косвен икономически принос и носи приходи, благодарение на високото качество на културните продукти и прилагането на добра маркетингова и комуникационна политика. Делът на добавената стойност на КТИ в Община Пловдив е от 3.45%, което нарежда града на второ място след столицата. В Европейски мащаб този показател се намира в горната граница на стойностите, които за повечето европейски картографирания са между 2%-4%.

Приоритет на администрацията е да запази тази положителната тенденция на растеж в сферата на туризма през следващите 4 години и да осигури устойчивост в периода след 2019 г. Очакванията са в самата 2019 - годината на Европейска столица на културата Пловдив да постигне рекорден брой чуждестранни туристи в новата история на България и от 800 000 хил. души през 2014 година, над 3 мил. души да посетят Пловдив  през 2019г. .