Ежегодната научна конференция на Филологическия факултет, която носи името на патрона на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ще се проведе в Ректората на висшето училище от днес, 30 до 31 октомври 2015 година. В конференцията ще вземат участие 170 учени от 15 страни.  Научните резултати на участниците ще бъдат представени на Кръгла маса и по специализирани секции.

Кръглата маса на тема „Българският език в балкански и славянски контекст (Предвъзраждане и Възраждане)" е организирана от проф. д.ф.н. Диана Иванова. „Когато става дума за българистични изследвания, които се създават в България от български българисти, говорим за стратегически важни изследвания, чрез които се отстояват езиковият, културният и духовният суверенитет на нацията. Чрез тези изследвания се отстоява и българската идентичност на картата на Европа и света. В епохата на пренаписване на истории и на подмяна на ценности и идентичности изследванията у нас в областта на езиците, литературите и културите са национален капитал, от който може да зависи сигурността на обществото и неговото бъдеще. В този смисъл  освен иновативен добавяме и стратегически важен елемент в изследванията, в които факултетът участва“, обясни председателят на организационния комитет и зам.-декан на Филологическия факултет доц. д-р Петя Бъркалова.

В програмата на Паисиевите четения обособените секции са тип микроконференции с различен фокус: „Белетристиката в модерните времена – повторение, сътворение и приложност“; „Славистика“ – посветена на 20 години от откриването на профил “Сръбски и хърватски език“; „Руски език, литература, култура“; „Иновативни методически стратегии в обучението по български език и литература“; „Актуални проблеми на съвременния български език“; „Романистика и германистика“, „Испанистика“; „Език, лингвистика и технологии“; „Литература, култура, технологии“.

Филологическият факултет е  инициирал  удостояването на  видния българист проф. д.ф.н. Борис Юстинович Норман от Беларуския държавен университет в Минск с почетното звание Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В рамките на конференцията, веднага след откриването на 30 октомври 2015 година от 10:30 часа, ще се състои и тържествената церемония по връчването му. Проф. Норман е специалист с изключително широк профил и освен в областта на българистиката е автор на задълбочени изследвания  и в областта на теоретичната лингвистика, психолингвистиката, социолингвистиката, прагматиката, когнитивната лингвистика. Има повече от 400 публикации, сред които над 20 монографии.

Академичното слово на  проф. Норман е със заглавие „Съветската и постсъветската българистика – търсения и резултати“, а  пленарният му доклад ще е на тема „Прагматичен аспект на граматичните категории в българския език“.  Пленарен доклад върху теорията за функционално-семантичните езикови  полета ще изнесе и създателят на Пловдивската езиковедска школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров.

Катедрата по славистика, съвместно с Чешкия център – София, организира изложба, посветена на 600 години от смъртта на Ян Хус – личността, която със саможертвена всеотдайност промени духовната карта на Европа. Изложбата, която съдържа уникални исторически свидетелства, достъпни за първи път у нас, ще бъде открита на 30 октомври в 13:30 часа в Университетска библиотека.

В програмата на „Паисиеви четения 2015“ са предвидени и премиери на четири книги: „Да (пре)откриваш думите“ – юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Вера Маровска; „Славистиката – пътища и перспективи“ – юбилеен сборник в чест на проф. Иванка Гугуланова; книгата на проф. д.ф.н.    Иван Куцаров – „Световните форуми на славянската филология“; и посмъртно издадената монография на д-р Иванка Гайдаджиева – „Местните имена в Западна (Беломорска) Тракия“.

Студентите са подготвили фотоизложба със снимки от теренни експедиции в памет на  любимата преподавателка и вдъхновителка д-р Иванка Гайдаджиева  под надслов  „По стъпките на спомените“.

Макар и разделени в секции, пловдивските филолози, заедно с участници от други български университети и институти към БАН, заедно с чуждестранните  учени, говорят за едно – за човешката природа на Човека. Координатната система на включените в програмата изследвания може да бъде представена в четири посоки: 1. Изследвания на вътрешната индивидуална природа на човека през призмата на литературите: човешките усещания, възприятия, импулси, емоции, символи, понятия, визии; 2. Изследвания на външната индивидуална природа на човека през призмата на културите: митични култури, рационални култури, екзистенциални; 3. Изследвания на вътрешната колективна природа на човека през призмата на лингвистиката и когнитивните науки: езиково съзнание, език и менталност, езикова активност и езикова компетентност; 4. Изследвания на външната колективна природа на човека през призмата на социолингвистиката и социокултурните модули на литературознанието:  човекът в империите, човекът в националната държава, човекът и неговата визия за човечеството.