Тази вечер се събираме със семейството, за да посрещнем Рождество Христово. Този празник наричаме Бъдни вечер, наричан още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Трапезата  трябва да бъде изобилна, а храните на нея - задължително нечетен брой - 7,9,11 или повече, и  само постни. Според  традиция, може да се приготви варено жито, фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. На масата трябва даприсъстват също така и чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което сме произвели през годината.
Също така се приготвя и пита за здраве и берекет. При разчупване на обредния хляб, първото парче се оставя за Богородица , после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта. Не се пропускат и домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може и починалите ни роднини да дойдат  и да вечерят.

Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде прекадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване Божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила Исус, но за това съобщила на другия ден.            

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта кравайчета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.