С изумление прочетох в медиите, че Пловдив е на път да постави рекорд с невиждания досега брой заместник-кметове в Голяма община и в шестте района на града. Трудно ми е да намеря отговорна управленска или икономическа логика в това безкрайно раздуване на щата и в създаването на нови длъжности. Кое налага в един район на града, при положение, че е част от общината, в която има достатъчно отговорности, ресори и щатове -  да се назначават четирима заместник-кметове? По силата на коя логика двама души в екипа му ще отговарят за един и същ ресор, с цялото ми уважение към важността му – културата? Ние търсим хора, които да свършат работа или търсим работа на едни хора?

Някои нарекоха случващото се „отплата за свършена работа по изборите с постове“, други - „трапезно мнозинство“ трети напомниха - „да ги приберем в общината“. Политически обяснения винаги ще има – доводи също.
Сериозният въпрос тук е – раздутият щат в общината в полза или за сметка на пловдивчани ще е? В полза на това да живеят по-добре или обратното - да плащат по-високи данъци, за да се издържа огромния апарат от служители на г-н Тотев? Само преди по-малко от месец чухме призива на премиера Борисов към кметовете от ГЕРБ да вдигат данъците.

7 кметове и 26 заместници - това ли е цената за високите данъци, които пловдивчани плащат?