При диверсификацията на газовите маршрути - България се оказа губеща държава. Такъв беше изводът, който направи проф. Бруно Серги, преподавател в университетите в Месина и в Харвард по време на публична лекция, изнесена в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив.
      Проф. Серги анализира изменящата се глобална геоикономическа ситуация в петролната и газовата индустрия и защити тезата, че в близко време не предстои криза, предизвикана от изчерпване на находищата. Резервите от петрол и газ ще стигнат за повече от 50 години, а на въглища – за над 100 години. През това време се откриват нови залежи, усъвършенстват се технологиите, развива се добива на шистов газ и производството на енергия от алтернативни източници.
      Пазарните промени в цените и доставките, които се случват периодично, се дължат на геополитически причини, които имат своите геоикономически измерения и последици, заяви италианският експерт.  Битката е за надмощие и контрол над най-изгодните находища за добив на петрол и газ-в региона на Близкия изток и на други места, които обаче са отдалечени от Европа. ЕС е най-зависим от доставките на тези енергоизточници. В особено неблагоприятна позиция са страни като България, която почти на 100% разчита на доставки на газ от Русия.
       Отказът на България от проекта „Южен поток“ й причинява стратегически загуби, защото при отпадането на южните маршрути новите газови връзки се пренасят на север, констатира проф.Серги. И добави:  „Южен поток“ беше актуален. Но това остана в миналото“.  
      Сключеното преди дни споразумение между Германия и Русия за удвояване на доставките чрез „Северен поток“  на практика обезсмислят  инициативата на правителството в София за превръщане на България в газов разпределителен център за Европа.  Девет страни от ЕС  се дистанцираха от германо-руския проект, но тепърва ще стане ясно доколко може да се намери работеща алтернатива, стана ясно още при лекцията на проф. Серги.