Един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер се празнува днес. Той се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.
На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение.
Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат „Малка Коледа”, „Суха Коледа”, ”Детешка Коледа” или по-рядко – „Мали Божич” и „Крачун”.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица”, „Богова пита”, „Божичник”, „вечерник”, „светец” или „харман”. Той е замесен с „мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите.
Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Днешната коледна елха замества бъдника

– пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата ѝ са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и 40-дневните коледни пости.


Освен това днес почитаме и паметта на Света преподобномъченица Евгения.

Света Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща ѝ Филип бил управител на град Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Девойката обаче се увлякла по християнството, напуснала родната къща и преоблечена като мъж, отишла в един мъжки манастир, където била покръстена, станала монах и след смъртта на игумена била единодушно избрана на негово място.

Придобила голяма известност, изцерявайки бедните чрез молитва. Така приковала вниманието на една зла жена – Мелантия, която тя излекувала. Мелантия пожелала да прелъсти Евгения, защото я смятала за мъж. Като не успяла, тя я наклеветила, че уж преоблечената като мъж жена се опитала да я прелъсти. Евгения била арестувана и се видяла принудена да разкрие самоличността си на управителя на града – нейния роден баща. Семейството ѝ се зарадвало, че е жива, и всички приели нейната вяра, за което Филип бил уволнен. След смъртта му близките се върнали в Рим и заживели в имение вън от града.

Евгения предала вярата си на една знатна девойка – Васила, за което и двете били осъдени на страдания и посечени на самия ден Рождество Христово в 262 г.

Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения.

Имен ден празнуват: Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малчо (от словосъчетанието Малка Коледа), Малик, Мален, Малена, Малин.