Православните християни  почитат  на 1 януари паметта на Св. Василий Велики. Той  е един от най-великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Празникът се нарича Васильовден или Сурваки.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.

Обичаите повеляват на този ден да ни сурвакат, за да сме здрави през цялата година и в домовете ни да има много берекет. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник пък деца също обикалят домовете и сурвакат стопаните за здраве и благоденствие.


По традиция вечерта срещу Сурваки стопанката на дома приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.

Дряновото дърво се смята от народа за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.

Трапезата на Васильовден трябва да е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На масата, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници.
Копирано от standartnews.com