Д-р Румяна Илиева е началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Централ Хоспитал“ от верига болници „Медлайн“.
Преди да започне работа в Пловдив, в продължение на 15 години е началник на отделението по медицинска онкология в Комплексния онкологичен център в Стара Загора. Има две специализации – по вътрешни болести и медицинска онкология. Завършила е медицина в Медицинския университет в Пловдив.
Тя е сред водещите онколози в страната, един от създателите на първото извън столицата специализирано звено за лечение на раковоболни. С болка установява, че въпреки многобройните предупреждения от страна на лекарите все още има пациенти, които предпочитат алтернативните методи на лечение, пренебрегвайки традиционните, доказани и изпитани терапевтични схеми.  

Поставянето на диагноза „злокачествен тумор“ е изключително травматично събитие и променя изцяло живота на пациента, семейството и неговите близки. Всеки пациент с диагноза „рак“ има огромно желание да се излекува, колкото се може по-бързо. Болните са изправени пред отговорността да направят своя избор относно лечението. В зависимост от своята здравна култура те се обръщат към специалист със съответното образование, квалификация и професионализъм или избират алтернативната онкология, което на практика е отказ от класическата медицина и търсене на ново решение. Този избор е много отговорен и съдбоносен.
Конвенционалната медицина използва 3 метода на лечение на злокачествените заболявания: хирургично отстраняване, лъчелечение и лекарствено лечение /химиотерапия, хормонотерапия, таргетна терапия и имунотерапия/. За някои видове тумори, диагностицирани в ранен стадий, операцията е достатъчна и пациентът е излекуван. Химиотерапия и лъчелечение са наложителни за унищожаването на хирургически неотстранимите ракови клетки, т.е. когато туморът не е отстранен радикално.
Постигнат е значителен напредък в лекарственото лечение и при много пациенти с напреднало или метастазирло заболяване терапията води до продължителна ремисия. В цял свят противораковите лекарства преминават през дълги клинични изпитвания. В продължение на 10 и повече години се прави пълно изучаване на медикамента – в лаборатория, на опитни животни – определя се токсичност, доза, начин на приложение. И ако окончателно се докаже ефективност на новото лекарство, то се регистрира и се разрешава за употреба.
Пациентите, които са приели да провеждат лекарствено лечение /химиотерапия/, започват да търсят начини за облекчаване на страничните му действия. За тях е важна както ефективността на предписаната терапия, така и качеството на живот по време на и след лечението. Химиотерапевтиците, които имат за цел да унищожат раковите клетки, в хода на действието си винаги засягат и здрави клетки, което води до странични ефекти. Затова започва търсене на алтернативни методи, непроверени в клинични изпитвания. Днес книжарниците са пълни с книги, съдържащи примитивни и недостоверни твърдения за успешно лечение на всички видове рак, от автори, които дори нямат медицинско образование. Тази информация е научно недоказана и често пъти се оказва вредна. Въодушевен от илюзията за бързо оздравяване, пациентът не забелязва, че туморът продължава да расте, а когато се появят метастазите, стадият е толкова напреднал, че заболяването не може да се контролира и с конвенционалната медицина. Липсата на сериозни клинични изпитвания на алтернативните методи и лекарства силно намалява шанса за успешно лечение на рака. 
Освен загуба на ценно време, прилагането на нетрадиционни и неодобрени методи на лечение може да се окаже опасно – вместо полза, да носи вреда. В листовките на много хранителни добавки пише, че са силен имуностимулатор или имуномодулатор. По тази причина те могат да предизвикат странични реакции в комбинация със стандартното лечение, да доведат до забавяне действието на доказаните терапии, а и могат да стимулират нарастването на тумора. Имунната система е много сложен механизъм и без доказателства от прецизни клинични изследвания пациентът не трябва да поема риска на самолечението с керосин, газ, мумийо, уринотерапия, фунготерапия, хрущял от акула, гладуване и още какво ли не.Освен безполезни, тези „неща“ увреждат черния дроб, панкреас, бъбреци.
Няма научни доказателства, че „алтернативните методи“ на лечение – билкарство, ароматерапия, аюрведа /б.а.- медицинска практика, произлизаща от Индия/, хомеопатия, шаманизъм, холистична медицина /б.а.- умствени или спиритични аспекти за лечение/ могат да лекуват рак.
Прилагането на подходящо билколечение или витаминни комбинации при терапията на онкологичните заболявания следва да се съчетава разумно с останалите методи на лечение, а не да ги замества или отменя. Компетентно подбрани добавки, обогатяващи хранителния режим подпомагат възстановяването след химиотерапия и лъчелечение. Допълващите терапии могат да доведат до по-успешно справяне със страничните действия, когато се обсъдят със специалиста по медицинска онкология, който води лечението.