Всеки четвърти млад човек у нас нито учи, нито работи. От европейските държави само Гърция и Италия са с по-негативни показатели от България. Това показват данните от  анализа на Българската стопанска камара, публикуван като трети от поредицата „Стига вече!” и посветен на състоянието на българското образование.
Анализът откроява като първи проблема с това, че не се спазва конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст.
Въпреки че разходите за образование в периода 2002-2012 г. се увеличават с 98%, а разходите за обучение на един завършил нарастват с 1,5 пъти, а за един учащ – с 1,74 пъти, според анализа на БСК състоянието на образователната система е повече от притеснително.
Отбелязва се ръст на отпадащите от образователната система, като от камарата подчертава, че се увеличават напускащите заради заминаване в чужбина.
В България намалява броя на приетите студенти за разлика от растящия дял на младежите, които избират престижни чужди университети. Над 23 000 български студенти учат в чужбина, а най-предпочитаните дестинации са Германия и Великобритания, следвани от Австрия, Холандия и Франция.
Расте и незаинтересоваността към продължаване на обучението в началната и основна степен у нас.
За 10 години коефициентът на записване в системата на образование нараства във висшите и в средните училища, но при началното и прогимназиалното образование се наблюдава спад.
 Не се подобрява квалификационната структура на населението и на работната сила, а нивото на заетост в огромна степен се определя от нивото на квалификация, посочват от БСК.
България води негативната класация в Европа по дял на 15-годишните ученици с ниво 1 и по-ниско по критерия „способност за четене“ – дял 39,4% при средно за ЕС 19%. В Румъния делът им е 37,3%, в Гърция – 22,6%. С най-добри резултати по този показател са учениците в Естония (9,1%), Ирландия (9,6%) и Полша (10,6%).