Футболна България се прости днес с великия Трифон Иванов. Хиляди хора от цялата страна  се събраха пред Двореца на културата и спорта "Васил Левски" във Велико Търново, за да си вземат  последно сбогом с големия футболист и човек, напуснал този свят на едва 50 години, съобщи dir.bg.
Един от най-големите български футболисти почина от масивен инфаркт в събота на 50-годишна възраст. Във Велико Търново и в село Самоводене, където живееше Трифон Иванов, днес е Ден на траур.
Опелото му бе извършено в 11 часа в тесен семеен кръг в Преображенския манастир. Полицейска кола бе отцепила шосето към светата обител още в 8 ч. сутринта и не допускаше никакви посетители.
Президентът на Българския футболен съюз Борислав Михайлов пристигна първи в залата, а след него влязоха Димитър Пенев, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Наско Сираков, Красимир Балъков и почти всички от останалите футболисти от Пеневата чета. Липсваха Велко Йотов, който е в Америка, Емил Костадинов, който бил в Мексико, когато го заварила новината и не успял да си смени билетите и Емил Кременлиев.

Присъстващите изпратиха  с аплодисменти Трифон Иванов в последния му път в Двореца на културата и спорта във Велико Търново. Това стана, когато получи посмъртно наградата "Венец на победителя" на спортното министерство. Овациите бяха  по искане на средната му дъщеря Галина, а когато баба й Маринка взе наградата от Гошо Гинчев, момичето извика: "Браво, бе, тати! Няма ли едни последни аплодисменти за татко?". И цялата зала избухна.

Поклонението започна с изпълнението на националния химн и този на Велико Търново, след което кметът Даниел Панов произнесе траурно слово. Бяха прочетени съболезнователни адреси от премиера Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев, а от името на четвъртите в света говори Бончо Генчев. Обърна се към него с Туци и плака почти през цялото време.

От името на Златния отбор по футбол реч произнесе Бончо Генчев, съотборник и приятел на Трифон Иванов. Представител на държавата беше единствено кметът на града Даниел Панов, а съболезнователни адреси бяха изчетени от името на президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов.
Гошо Гинчев, съветник на спортния министър, връчи на майката на футболиста Маринка най-високото държавно отличие в сферата на спорта "Венец на победителя", а дъщеря му Галина, ридаейки извика: "Браво, бе, тати! Аплодисменти за тати".
Камата не успя да се сдържи и заплака с глас, докато се прощаваше с близкия си приятел. На излизане от залата, след като се прости с Трифон Иванов, Наско Сираков заяви: „Мога само да кажа „Почивай в мир, братчето ми”.  
Бивш президент на Българския футболен съюз Валентин Михов също бе лаконичен.
"Когато загубим човек, тогава се сещаме за него", каза Михов.
"Най-неприятното е, че най-железния от нашия състав... Нямам думи. Той толкова бързо не се предаде, а ни го отне природата", сподели Димитър Пенев. Над  10 000 души си взеха  последно "Сбогом" с големия футболист., който бе положен, в тесен семеен кръг, до гроба на баща си във великотърновските гробища. "От четири дни ми се е свило сърцето и ми е много тежко да говоря. Този човек беше пример за поведение, както на терена, така и в живота. Трифон заслужава да остане в паметта на хората. Мисля, че той беше пример за младите с безкомпромисната игра на терена и с човечността в живота", заяви пред bTV бившият полузащитник от златния отбор от САЩ`94 Даниел Боримиров.
"Беше перфектен, ще го запомня с много неща", бяха единствените думи на Ивайло Йорданов.

"Жал ми е, че Трифон толкова рано си отиде. Беше човек, който винаги може да изненада с неговия креативен хумор. Когато ми се ядосваше, пак се майтапеше, той беше така. Дай Боже горе в небесата да играе футбол със звездите, които са си отишли преди него", каза Красимир Балъков, който пристигна от Германия, за да изпрати своя дългогодишен приятел и колега.
Първият треньор на Трифон Иванов - Георги Василев заяви, че защитникът е бил изключително качествен футболист и още на млада възраст добивал универсалност с поведението си на терена, с мисленето си.
"Мисля, че Трифон си отиде от този свят доволен, свършил си своята работа и като професионалист и като човек, преди всичко. Той беше голям човек, комбинираше тези качества - професионални с човешки достойнства", каза Гочето.
Бончо Генчев, който е един от най-близките приятели на Туньо, сподели, че ще го запомни с делата му, с хумора и с голямото му сърце.
"Един голям българин. Така ще остане на всички българи в сърцата и съзнанието", допълни Генчев.