Пловдивският митрополит Николай награди днес генерал Димитър Шивиков  с орден „Св. ап. Ерм“ І-ва степен, най-високото отличие на Пловдивската света митрополия, Бригаден генерал Димитър Шивиков - за църковни заслуги и съдействие в делото на Българската Православна Църква.  Церемонията се състоя в официалния салон на Пловдивската св. митрополия. След това владиката произнесе реч, която публикуваме изцяло.


Уважаеми г-н Генерал,

Боголюбиви отци, братя и сестри,

 

Днес Пловдивската митрополия въздава почит на генерал Димитър Шивиков. Ще попитате защо? Та нали той беше освободен от войнска служба. Беше разтерзан от медиите. Срещу него в момента се води следствие за неясно какви престъпления, но престъпления.

Ще ви кажа – награждаваме го точно за това. За да покажем, че не сме съгласни да бъде опетнявано името на един достоен човек. Не сме съгласни да бъдат сривани авторитети. Не сме съгласни интригата, подлостта и завистта да шестват безнаказано из нашето общество, а ние безропотно да гледаме как тяхна жертва стават почтени и добри хора. Хора, чиято единствена вина е, че са професионалисти и че имат принципи.


Нека е ясно, че Църквата винаги ще бъде на страната на несправедливо охулените, несправедливо обвинените и незаслужено наказаните. Защото тази необявена гражданска война срещу професионализма, почтеността, доблестта и честта трябва да спре.

Генерал Шивиков е един от малцината останали генерали на България. И то генерал, който е доказал, че може да води армия в бой. Колко са такива? Колко хора имаме, които са предвождали българска войска в битка? Които в далечни земи са развявали българското бойно знаме и са пеели старите ни бойни песни под свистенето на куршумите? Колцина са тези, които знаят как се обучава, мотивира, ентусиазира и пази войската, как се демонстрира национална чест и достойнство и как се пази отечеството от враг?

Аз не разбирам от юридически процедури и аргументи. Моят аргумент е моята вяра. Аз виждам, че в нашето общество има дефицит на справедливост. Виждам, че общоприетото чувство за справедливост бива ежедневно погазвано и насилвано. И точно затова, със скромните възможности, които Църквата ми е дала, държа да кажа кое за мен е справедливо. За мен е справедливо достойните да бъдат награждавани. Справедливо е да се научим да благодарим на хора, които със сигурност са дали на обществото повече, отколкото са получили. И е справедливо да защитаваме доброто и да се отбраняваме срещу силите на мрака, които искат да задушат всяка светлинка в този свят. Да унищожат всеки, който може да поведе след себе си хора в името на справедлива кауза.


На всяка богослужба в светия храм се отправя молитва за христолюбивото наше войнство. Единствените групи на обществото, които изрично се споменават в светата Божествена литургия са светата Църква, светската власт и войската. Това е така, защото двете сили, двете армии, които са призвани да се борят със злото са Църквата и армията. Църквата против поднебесните сили на злото, които се стремят да унищожат душите. Армията със земните сили на злото, които се стремят да унищожат телата. Работа на светската власт е да създава условия на тези две армии да вършат работата си и да пазят народа. Народът, който Бог е поверил на грижите на управляващите. Не за тяхно забавление, а на тяхна отговорност.

Не мога да се съглася и никога няма да се съглася да бъде разрушаван авторитета на Църквата. И не мога да приема и никога няма да приема да бъде разрушаван и авторитета на армията. Когато се разтерзава и обижда армейски генерал, и то точно такъв като генерал Шивиков, аз приемам това за лична обида. И искам да му кажа, че съм солидарен с него. Защото няма кой да опази авторитета на институциите, ако те не си го пазят взаимно. На първо място институциите, които са изрично споменати в светата литургия. Защото те са в основата на всичко. Няма ли ги тях, отпадне ли макар и едната от тях, обществото престава да съществува.

Сега ще говоря за заслугите на генерал Шивиков към православната църква. Категорично ще кажа, че той съвършено разбираше и разбира какво значи православната вярата за морала на българската войската. И то не абстрактния морал, а именно християнския морал. Той знае, че войнството не може да е силно, ако не е христолюбиво. Знае, че войска, която няма вяра в Бога, няма и отечество. А войска, която няма Бог и отечество не е нищо повече от разбойническа шайка, която с нищо не е по различна от своите противници. Тази вяра, високо християнско съзнание, пламенно родолюбие и духовност генерал Шивиков отрази в построяването - по негова инициатива и ръководство - параклиси в местата на неговото войнско служение: параклис „Св. Йоан Рилски” в Ирак 2004г.; параклис „Св. Йоан Рилски” в гр. Пловдив, като заместник командир на 68- ма бригада „Специални сили”; параклис „Св. Йоан Рилски” в Кабул 2010г. и параклис „Св. вмчк Мина” в гр. Карлово през 2013 г., като командир на 68-ва Стрямска механизирана бригада. И затова искам днес да го наградим. За да отличим не просто война, а христолюбивия войн.

Пожелавам на генерал Шивиков да намери начините да продължи да служи на Бога и отечеството. Да намери начини достойни, съответстващи на неговата представа за чест и съзвучни с примера, който той е дал на водените от него войници. Защото, който веднъж е бил пример за останалите, трябва да продължи да бъде пример до край. И искам да кажа, че аз бих се чувствал по-сигурен, ако знаех, че войската, която сега тръгва, за да охранява външните граници на отечеството ни, се предвожда от генерали като генерал Димитър Шивиков.