Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата на Хасковския окръжен съд, с която подсъдимия Ерол Мюмюн беше осъден на Доживотен затвор при първоначален строг режим. Това съобщиха от пресцентъра на Съдебната палата.
Той е бил признат за виновен в това, че на 02. 03. 2013 г. в землището на с. Върбово, общ. Харманли, извършил полово сношение и действие на полово удовлетворение с лице от същия пол –Калин Димитров , като употребил за това сила.
Съдът е признал подс. Ерол Мюмюн за виновен и  в това, че по същото време и на същото място умишлено е умъртвил Калин Димитров , като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
Съдът е осъдил подс. Мюмюн да заплати на майката на пострадалия Денка Димитрова от гр. Харманли сумата 70 000 лв. за причинените й с деянието неимуществени вреди.
Събраните по делото доказателства сочат на следната фактическа обстановка:
    Подсъдимият Мюмюн притежава българско и турско гражданство. Същият е женен, семейството му живее в с. Надежден, обл. Хасково,  често напускал РБ и пребивавал в Р Турция, където живеел на съпружески начала с друга жена, от която също имал дете. Установено е, че подс. Мюмюн системно употребявал наркотични вещества. Пострадалият Калин Димитров също употребявал наркотични вещества и се снабдявал с наркотици от подс. Мюмюн. Двамата били в приятелски отношения и прекарали деня на 01. 03. 2013 г. заедно, като употребили наркотични вещества и алкохол. На сутринта на следващия ден – 02. 03. 2013 г., св. Калинка Димитров , баба на Калин Димитров, влязла в стаята на внука си, с когото живеела и заварила там Калин Димитров и подс. Ерол Мюмюн. По-късно подсъдимият и пострадалия потеглили с автомобила на подс. Мюмюн към с. Иваново. Двамата отишли в околностите на с. Върбово в близост до язовира и там слезли от колата. За развилите се събития от този момент нататък липсват преки доказателства. Подсъдимият дава неправдоподобни обяснения и твърди, че пострадалият сам се е наранил, но не отрича, че през целия ден е бил заедно с пострадалия и нараняванията на пострадалия са станали по това време, през което те са били само двамата и са се намирали в околностите на с. Върбово, близо до язовира.
    От анализа на обективните данни, свързани с причинените на пострадалия увреждания, с мястото на извършване на престъпленията и заключенията на назначените и изслушани по делото експертизи категорично се подкрепя тезата на обвинението, че подсъдимият насилствено е извършил блудствени действия с пострадалия и че му е нанесъл жесток побой. Вследствие на побоя пострадалият Димитров е изпаднал в травматичен шок и безпомощно състояние. Подсъдимият пренесъл пострадалия до водата и потопил тялото му в студената вода, като смятал, че охлаждането ще помогне на пострадалия да се съвземе от нанесения му тежък побой. Виждайки, че пострадалият не дава признаци на живот и че положението е изключително тежко подсъдимият решил да търси помощ.
От свидетелските показания е установено, че подсъдимият правил опити да окаже помощ на пострадалия, но заедно с това е установено, че пострадалият е бил безжизнен и не давал признаци на живот. Тези действия по „оказана помощ“ продължили от ранния следобед на 02. 03. 2013 г. до 05:30 ч. сутринта на следващия ден, когато по настояване на други лица, възприели тежкото състояние на пострадалия, подсъдимият Мюмюн откарал тялото на пострадалия в ЦСМП гр. Харманли, където лекарите констатирали смъртта на пострадалия.
Установено е по несъмнен начин, че през цялото това време подсъдимият е извършвал с тялото на пострадалия действия, които по-скоро са влошавали неговото положение, въпреки че пострадалият е имал видими и тежки увреждания и не е давал  признаци на живот.
Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок пред ВКС.