Жалба до 5 институции подадоха жители на пловдивското село Калековец срещу тормоза, който местният животновъд Стоян Гогичев им налага повече от 12 години. Сигнализираме и молим за помощ не за първи път, за нас това е една дългогодишна ужасяваща сага, превърнала махалата ни в кошмарно място за живеене, заяви от името на потърпевшите Костадин Динков
Жалбата е изпратена до Областната дирекция по безопасност на храните, до Комисията по опазване на околната среда в Парламента, РИОСВ, Областна дирекция по земеделие Пловдив, Пловдивско дружество за защита на животните.
В нея живеещи на ул. „Алеко Константинов“ заявяват, че стопанството на съседа им е най- ужасното място за отглеждане на животни, които са слаби, недохранени, повечето болни от краста. Когато нашият мил съсед Стоян не е в настроение и започне физическа саморазправа с най - непослушните от тях, които не „разбират от дума“, се молим да няма жертви, пишат те.
Гогичев навсякъде твърди, че отглежда екземпляри от изчезващата порода „Маришка вакла овца“, а в същото време неговите „кошари“ са бледо копие на планинските овчарници от преди 150 години, се казва в сигнала на жители на с. Калековец. Няма пропускателен пункт, който е единственият вход/изход за обекта, не разполага със стая за охрана и за регистрация на посетителите, липсва дезинфекционна площадка за транспортни средства и животни, дезинфекционна площадка за хора и няма дори място за измиване и дезинфекция на ръцете. Тъжно е да се гледа как над 100 малки и големи животни се блъскат едни в други в опит да достигнат 2-3 хранилки и поилки или кофите, от които обикновено се хранят, заяви Костадин Динков
На фона на всичко описано фермерът не изпитва никакво притеснение и уверено заявява на съседите си: „Мен никой нимой ма мръдни!“ И продължава да развива „хуманната“ си дейност повече от 12 години.
След като в сигнала се оплакват от непоносимата миризма и атаките на кърлежи, местните молят институциите за помощ. Обръщаме се към вас с надеждата и очакването, че ще постъпите така, както повелява българското законодателство. Смятаме че е крайно време законите да бъдат спазени, завършва писмото.
Сигнал:
До
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Г – Н СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Народното събрание
Гр. София 1000
Пл. „Княз Александър I“ №1
централа: 00359 2 939 39
Д-р Камен Янков
И.д. директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив
Пловдив
бул. Марица №86
Копие:
Доц. Стефан Шилев
РИОСВ - Пловдив
Адрес: гр. Пловдив, бул. “Марица” № 122
До директора на Областна дирекция по земеделие Пловдив
Г-жа Велина Панчева
гр. Пловдив 4000,
бул. "Марица" 122, ет.3
Пловдивско дружество за защита на животните
Инж. Георги Сербезов
Уважаеми г-н Иванов, Д-р Янков, доц. Шилев, г-жо Панчева и инж. Сербезов
Пишем ви по повод една дългогодишна неприятна „история“ за нас, живеещите на улица „Алеко Константинов“ с. Калековец, Община Марица. Това е историята за животновъда Стоян Гогичев, регистриран земеделски производител, който повече от 12 години отглежда в ужасяващи условия над 100 овце на територията на с. Калековец и който превърна махалата ни в кошмарно място за живеене.
Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност и Правилника за неговото прилагане, Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания на животновъдните обекти, издадена от Министерство на земеделието и горите, Закона за защита на животните, Закона за устройство на територията, Закона за опазване на околната среда и Наредба за хигиенните изисквания при отглеждане на животни за производствени и лични нужди на територията на община „Марица“ собствениците и управители физически или юридически лица на стопанства, отглеждащи животни имат своите права и задължения. Според гореописаното законодателство те подлежат на санкции при нарушения от съответните служби и длъжностни лица.
Години наред се питаме как институциите са удостоверявали създаването на животновъдния обект на нашия съсед. Как ветеринарни лекари подписват договори с него? Как фондове финансират регистрирания земеделски производител? Как успя сдружение да го приеме за свой член? Как постига всичко това години наред без проблеми при констатирани нарушения и наложени глоби, при огромен брой жалби и подписки до местните власти.
Питаме се, защото всички съседи заявяваме, че стопанството на съседа е най- ужасното място за отглеждане на животни, което превърна махалата ни кошмар. И ако сега е зима и все още невисоките температури правят миризмата на амоняк и екскременти малко по-слаба, през лятото вонята е непоносима. Невъзможно е да се седне на пейка по улиците наоколо. Имаме си и забавление, което бихме предложили на всеки, проявил интерес към казуса - нашата любима игра „Избягай от кърлежите, ако можеш“. Ако се вгледате в животните, ще видите, че са слаби, недохранени, повечето с краста. Но дано не улучите момента, в който нашия мил съсед Стоян не е в настроение и започне физическа саморазправа с най - непослушните от тях, които не „разбират от дума“. В това време ние се молим дано да няма жертви от поредната саморазправа. И макар да твърди, че обгрижва изчезваща порода, съседът дори не й е направил място, където да живеят. Неговите „кошари“ са бледо копие на планинските овчарници от преди 150 години. Няма пропускателен пункт, който е единственият вход/изход за обекта, не разполага със стая за охрана и за регистрация на посетителите, липсва дезинфекционна площадка за транспортни средства и животни, дезинфекционна площадка за хора и дори място за измиване и дезинфекция на ръцете.
Прекалено е!
И вместо боксове за овцете майки с агнета, които трябва да са измити, почистени и дезинфекцирани, жално блеят възрастни овце, малки и новородени агнета, изпълнили до крайност помещението. Основното помещение е схлупено и ниско, а в единия край подът се събира с тавана. И всичко това е постигнато с години непочистване и склонност към мизерия. Тези алпийски височини от оборски тор, които не само не позволяват свободно движение и лежане на животните, но са и изпитание за оцеляването им. През есента на 2015 съседа прави почистване, което не бяхме наблюдавали в последните години. Тъжно е да се гледа как над 100 малки и големи се блъскат едни в други в опит да достигнат 2-3 хранилки и поилки или кофите, от които обикновено се хранят.
На фона на всичко описано от нас съседът не изпитва никакво притеснение и уверено заявява: „Мен никой нимой ма мръдни!“ И продължава хуманната си дейност вече повече от 12 години.
Обръщаме се към вас с молба да вземете решение като компетентни лица и органи, доколко нашият съсед има право да упражнява своята дейност, макар млекодайните овце, които отглежда, да са от изчезващата българска порода „Маришка вакла“.
Обръщаме се към вас с надеждата и очакването, че ще постъпите така, както повелява българското законодателство. Смятаме че е крайно време законите да бъдат спазени. Недопустимо е в ХХI-ви век един човек да прави системата, институциите и хората около себе си за смях.
С уважение,
Костадин Динков и живеещите на ул. „Алеко Константинов“ с. Калековец
Много пъти сме изпращали сигнали и жалби, но нито една не е довела до желания резултат, заяви Динков. Хората са категорични, че няма да се откажат от битката и са готови на решителни действия, за да я доведат докрай, особено сега преди идването на летния сезон.