Днес е ден за прошка на Сирни Заговезни и на много места по традиция ще пламнат огньове, препоръката е те да са традиционните - с дърва и слама, а не с гуми. Празникът не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 13 март.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви."


Традицията повелява на Сирни Заговезни да се палят огньове. Вярва се, че докъдето стига светлината на пламъка, дотам ще има плодородие. После около огъня се играят хора и се пеят песни, а след като прегори се прескача за здраве. Затова празникът се нарича и Поклади.

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата
 

На Сирни заговезни се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.



На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

След Сирни Заговезни започва Великденският пост, който трае 49 дни.